Двамата доста го обсъждахме. Накрая решихме да отидем на първата среща, която беше безплатна.
Срещата се проведе в местната Унитарианска църква. Събрахме се около двеста човека и извънземни. За известно време имаше доста възбуда и суматоха, защото не знаехме какво да правим. Всички бяха начинаещи и просто не очаквахме, че ще трябва да образуваме комплексен организъм от двеста същества, без да имаме предварителна подготовка.
Най-сетне се появи някакъв човек с ален блейзър и папка в ръка. Каза ни, че първоначално трябва да формираме петчленни колонии и, след като има десетина готови, можем да продължим към образуването на комплексен организъм от втори порядък.
Едва тогава осъзнахме, че съществуват много нива на комплексните организми, като всяко от тях също представлява отделно самостоятелно същество.
За щастие, в подземието на Унитарианската църква имаше голямо помещение и там всички ние и химерните ни партньори се свързахме в едно цяло.
Отначало настъпи лека суматоха, докато се опитвахме да изпълним процеса. Мнозина нямаха опит с напасването към формите на други същества, например не познаваха енглена — този орган на псевдонтоиците, който плътно приляга в лявото човешко ухо.
Все пак с помощта на инструктора (човека с аления блейзър), успяхме да формираме първия комплексен организъм. И, макар че не всичко мина толкова леко (тъй като някои органи не влизат добре в други човешки отверстия), беше много вълнуващо да се превърнем в съвсем ново същество, със собствена индивидуалност и самосъзнание.
Кулминацията на новото ми участие в комплексния организъм беше ежегодният пикник. Отидохме на развалините на Ханфорд, където навремето е имало атомна електроцентрала. Сега всичко бе обрасло с бурени, някои от тях — с причудливи форми и цветове. Научихме, че се дължало на странните неща, които са попаднали в почвата навремето. Наблизо течеше замърсена рекичка. Настанихме се там. В тази група бяхме около двеста същества. Изчакахме, докато сервираха обяда.
Членовете на Дамския клуб раздадоха храната и организираха пункт за дарения, където всеки даде колкото можеше. Аз извадих синестрианската банкнота, която току-що бях получил за една новела. Тези пари бяха твърде дебели и не можеха да се сгъват или приберат в портфейла, затова образуваха грозна подутина в джоба.
Един от мъжете от Голямата червена църква дойде да погледне синестрианската ми банкнота. Вдигна я на светлината и загледа постоянно сменящите се фигури и цветове.
— Красива е — отбеляза. — Хрумвало ли ти е да я сложиш в рамка и да я закачиш на стената?
— Точно това си мислех.
Мъжът реши, че иска да вземе банкнотата, и попита за колко ще му я продам. Казах сума, три пъти по-висока от равностойността й в долари. Той остана доволен. Вдигна внимателно банкнотата за единия ъгъл и я подуши деликатно.
— Много добре.
Като се замислих, синестрианските пари наистина миришеха добре.
— Това са първокачествени банкноти — уверих го.
Той отново я помириса.
— Пробвал ли си да ги ядеш?
Поклатих глава. Никога не ми беше хрумвало да го правя.
Той отхапа от ъгълчето.
— Ммм, вкусно!
Като видях колко му харесва, започнах да му завиждам. Обаче сега банкнотата беше негова. Бях му я продал. Аз имах само пачка стари, блудкави долари.
Прерових джобовете си. Не ми беше останала нито една синестрианска банкнота. Дори не си бях оставил някоя да закача в рамка на стената. И със сигурност нямах никакви за ядене.
Това бе само едно напомняне как се промени животът, откакто дойдоха извънземните.
Тогава забелязах Римб, да се гуши сама в едно ъгълче. Беше страшно сладка и аз отидох при нея.
Дукакис и извънземните
Спомняте ли си Майкъл Дукакис1? В този разказ, включен в антологията на Майк Резник „Алтернативни президенти“, е описано как Дукакис научи истината. Алтернативна реалност за един алтернативен президент.
Дукакис знаеше, че първият ден в Белия дом ще бъде странен. Странностите започнаха още щом влезе в Овалния кабинет. Седна на големия президентски стол и затвори очи само за момент — да изживее отново съня, който се беше превърнал в реалност: той, президент, седнал в Овалния кабинет, най-високият пост на планетата и почти със сигурност в цялата слънчева система с всичките й астероиди и комети…
1
Кандидат за президент на САЩ от Демократическата партия в изборите от 1988 г. Конкурент на Дж. Буш — Старши — Б.пр.