— Какво движи това чудо? — попита президентът.
— Трансформатор на Тесла.
— Не съм чувал за такова нещо.
— Подробностите за тази технология не са известни на широката общественост.
— Защо не, ако е полезна?
— Това е част от нещата, които искаме да ви обясним, господин президент.
— Къде отиваме?
— В тайната база под Дулсес, Ню Мексико.
— Ню Мексико? Това е на хиляди километри от тук!
— Три хиляди двеста и единайсет километра от Вашингтон, за да бъдем точни. Но пътуването чрез магнитна индукция е много бързо.
— Тайна база ли казахте?
— Да, господин президент.
— Не знаех, че там има тайна база.
— Всъщност не е тайна в истинския смисъл. Там имаме военновъздушна база. Извънземните имат тайна база под нашата.
— Отдолу ли? Искате да кажете под земята?
— Да, господин президент. Има девет подземни нива.
— Това е голям подземен град.
— Да, господин президент.
Уоткинс прокара ръка по стената на асансьора. Натисна две малки копчета. Отстрани се разгънаха два стола. От стената се отвори скрито барче.
— Тук има всичко! — впечатли се Дукакис.
— Дори факсмашина. Макар че пътуваме толкова бързо, че използването й е безсмислено.
Президентът се настани удобно. Уоткинс отвори един панел на стената и извади неща за обяд. Сандвичите бяха малко сухички, но иначе вкусни; истински пуешки гърди, не някакъв полуфабрикат. Дукакис си отвори бутилка бира „Хай Сиена“. Който е зареждал барчето, явно познаваше вкусовете на президента.
На малка полица лежаха последните броеве на няколко вестника. Дукакис ги прегледа, после се опита да прецени с каква скорост се движат. Не можа. Погледна часовника си и видя, че са в асансьора от около два часа.
Погледна Уоткинс. Агентът от „Сикрет сървис“, седнал срещу него, бе сложил ръцете си зад врата и леко се поклащаше напред-назад.
Положението се стори забавно на Дукакис. Започваше да се пита обаче дали това не е някаква конспирация. Замисли се за старите политически съперничества. За Съветския съюз, за мафията. Дали някой не искаше да го елиминира? Излишна параноя? Но къде беше границата между параноята и предпазливостта?
Най-сетне асансьорът спря. Уоткинс отвори вратата. Отвън имаше дълъг коридор.
— Сега ще повървим — каза телохранителят. — Съжалявам за това, но тази част от транспортната система не е завършена. Няма нужда да споменавам заради кого е забавянето.
Дукакис не разбираше какво приказва Уоткинс, но реши да не пита.
— Къде сме?
— В Дулсес, Ню Мексико. Тоест отдолу. Това е най-долното ниво на подземната база.
— За какво изобщо дойдохме?
— Те трябва да научат решението ви, господин президент.
— Решение за какво?
— Точно затова ще ви информираме, господин президент.
Коридорът приличаше на тунел. Имаше завои и вградени в тавана лампи. Стените изглеждаха направени от полиран алуминий. Отзад се чуваше леко бръмчене на машини.
Дукакис започваше да се притеснява. Знаеше, че не трябваше да идва без охрана. Освен това трябваше да провери Уоткинс, преди да тръгне с него толкова наивно към Ню Мексико. Да, имаше само един-два дни на новия пост, за да се адаптира към властта! Надяваше се да не си изпати заради лековерието си.
Вървяха под лампите, монтирани през един метър. И двамата мълчаха.
След известно време в края на коридора се видя врата.
Отпред стоеше охранител. Беше изключително висок и носеше тъмносиня униформа с червено-златисти пагони. Дукакис си каза, че по-късно трябва да провери към коя служба за сигурност принадлежи. Тази униформа не му беше позната. Забеляза също, че лицето на охранителя е абсолютно безизразно.
— Какъв е този? — прошепна на Уоткинс.
— А, той е от синтетичните. Не се притеснявайте, те са от нашите.
Спряха пред охранителя.
— Може ли да минем? — попита Уоткинс.
— Един момент — отговори охранителят. Държеше странен пистолет с разширено фуниевидно дуло. — Документите, ако обичате.
Уоткинс извади две найлонови папки от вътрешния си джоб и му ги подаде.
Охранителят ги погледна и кимна:
— Сега трябва да проведа физическа проверка.
— В никакъв случай! — възкликна Уоткинс. — Не и на него. Това е президентът!
— Такъв е правилникът. Нали знаете какво казват: в свят на таласъми всеки може да сложи чуждо лице.