— Да, но това място е напълно защитено срещу вмешателство.
— Така си мислеха и в Ада, Оклахома — изтъкна охранителят.
— О, да, бях забравил.
— Ако обичате, не ме карайте да използвам сила.
— Ох, добре. — Уоткинс се обърна към Дукакис: — Това е само формалност, господин президент. Трябва да погледне в ноздрите ви с един малък инструмент.
— Не разби…
Дукакис не довърши изречението, защото охранителят го сграбчи и го дръпна напред. Президентът реши да не се съпротивлява. Охранителят наклони главата му назад с една ръка и насочи малка лампичка към носа му с другата. Надникна в двете ноздри, после изключи лампичката и го пусна.
— Може да продължите — каза охранителят.
Дукакис остана като вцепенен. Уоткинс го повлече по-нататък по коридора. Двамата повървяха мълчаливо, докато излязоха от полезрението на охранителя.
— За какво беше това? — попита Дукакис.
— Проверяваше за импланти, господин президент.
— Какви са тия импланти?
— Контролни устройства, вградени директно в мозъка. Пъхат ги в ноздрите, господин президент, в района на зрителния нерв. Хората с импланти не контролират действията си.
Дукакис се намръщи:
— Не съм убеден, че ноздрите имат пряка връзка с района на зрителния нерв.
— Така е, господин президент. Затова първо пробиват с лазер микроскопична дупка и чак след това поставят импланта.
— Кои са „те“? Кой го прави?
— Не знаем със сигурност. Първоначално мислехме, че го правят сивите от Зета Ретикулис, но сега знаем, че не са те. Подозираме, че имплантирането е дело на напреднали елементи на рептилоидите от Дракон. Все пак има известна вероятност да са сивите, защото още никой не е видял рептилоид на Земята.
— Кои са тия „сиви“?
Уоткинс се усмихна иронично:
— Мислехме ги за съюзници. Сега някои от нас започват да преосмислят сътрудничеството ни с тях. Но моля ви, не им казвайте, че сте го чули от мен. — Погледна часовника си. — Проклятие! Закъсняваме! А остават още няколко километра коридор. Мисля обаче, че тук някъде имаше пряко разклонение…
Уоткинс опипа стената, намери някакво място и натисна. Част от стената се помести и отзад се разкри по-тесен коридор.
Вътре беше тъмно. Дукакис погледна въпросително Уоткинс.
— Моля ви, не се отказвайте сега — каза агентът. — Трябва да го направим.
Дукакис се намръщи, сви рамене и го последва в новия коридор.
Известно време вървяха на тъмно. После коридорът стана по-широк и на стените се появиха лампички. В сумрака Дукакис видя, че са влезли в голямо помещение, обзаведено с големи цистерни, вани и каменни маси.
— Какво е това място?
— Нещо като работилница. Съжалявам, че трябваше да минем оттук, господин президент, но наистина бързаме.
Когато очите му привикнаха, Дукакис видя куки, висящи от ниския таван. На тях имаше забучени късове месо, от които все още капеше кръв. От някои куки висяха вътрешности. Имаше цели торсове, бедра, тазове. Почти всички изглеждаха човешки. В същото време тежката миризма на разлагащо се месо го удари в носа.
— Пфу!
— Съжалявам, господин президент — каза Уоткинс и му подаде кърпичка, напоена със силен парфюм.
— Тия неща, които висят от куките…
— Знам, господин президент. Не изглежда добре. Съжалявам, че трябваше да минем оттук.
Стигнаха до редица бели порцеланови вани. Съдържанието на всяка от тях приличаше на зловонен, гнусен експеримент. В една имаше обезглавен мъжки торс, от чийто корем бе израснала ръка. Другите вани също съдържаха подобни ужасяващи видения.
— Буа! — изграчи Дукакис, като едва не повърна.
Уоткинс поклати глава и каза мрачно:
— Това е резултатът от толкова години, през които извънземните използват Земята за сметище на генноинженерни експерименти от цялата галактика. Подадохме официално оплакване, господин президент.
По-нататък минаха покрай голяма цистерна с дълбочина около два метра, дължина десет и широчина пет. Вътре плуваха късове месо, човешки и животински бутове, плешки, ръце. Сред месата се плацикаха дребни сиви човечета. Изглежда, че се забавляваха. Играеха нещо като волейбол с човешки глави.
Дукакис едва се овладя.
— Кой е отговорен за тази варварщина?
— Изглежда, че е дело на сивите от Зета Ретикулис — мрачно отговори Уоткинс. — Другите сиви, високите, разчитат на жлезисти секрети и следват много по-чисти процедури. Ниските сиви обаче, обичат да се къпят в тази гадост, въпреки че това не е жизненоважно за оцеляването им.