На Земята смъртта беше неизбежна. На Едуардс обаче му бяха казали, че на Алсенор тя понякога е обратима — особено ако, преди човекът да умре, наоколо е имало огледало. Не било възможно да се върнеш в тялото си, но можело да се преселиш в огледалото и там да живееш неограничено.
На Алсенор науката за огледалата бе много напреднала и бяха възможни всякакви необикновени ефекти. Това се дължеше на малко по-особените свойства на материята на това място, да не говорим за малко по-различното устройство на пространство-времето.
Много имаше изписано по тези въпроси.
Интересът на Едуардс бе чисто лаишки… Не, дори не това. Искаше само да си върне Елена, или да отиде при нея, и не се интересуваше как ще го реализира. С наука или с магия, единствено крайният резултат имаше значение.
След като мина през митницата, неизбежно срещна Лобо. Този висок, русокос младеж обикаляше в залата за пристигащи с вид на амбулантен търговец. Присламчваше се към новодошлите, намираше им хотел, препоръчваше им ресторанти и им предлагаше други услуги.
Когато забеляза етикетите на багажа му, Лобо се приближи до Едуардс и каза с жизнерадостния и безгрижен тон, характерен за такива като него:
— Искате жена, прав ли съм? Господине, попаднали сте на най-подходящата планета и богът на късмета ви изпраща най-подходящия човек, защото аз имам порядъчни контакти с много дами с удивителна красота и неоспорими добродетели. Специално тази, която имам предвид за вас, уважаеми господине, има универсално признати вторични полови белези и се пази за землянин от определен тип, който аз трябва да преценя. И по моята преценка, вие сте подходящият човек. Не се налага да давате никакви пари, макар че бихте могли да почерпите дамата една вечеря на разумна цена, може би креватен банкет, както го наричаме, организиран от моя братовчед Томас от „Тиганчето“. Той може да…
Едуардс, който чакаше да настъпи пауза в това неспирно словоизлияние, не издържа и като пренебрегна елементарната учтивост, прекъсна младежа:
— Не, не, не! Не искам жена!
Лобо вдигна вежди:
— Момче? Или може би същество от съвсем различен биологичен вид? Тук, на Алсенор, имаме гостуваща раса, прочута със своята красота, макар че се налага малко привикване…
— Нямам интерес! — изкрещя Едуардс. — Искам само Елена!
Недоразбрал, Лобо попита:
— Тази Елена — да не би случайно да я водите с вас?
Едуардс кимна. Отвори раницата си и извади тесен кожен калъф, разкопча го и показа огледалцето.
— Тук е. Това е последното, което е погледнала.
Лобо веднага разбра. Кимна:
— Значи все още е в огледалото!
— Не и на Земята. Но може би тук на Алсенор…
— На Алсенор всичко е възможно, когато има огледало.
— Така чух и аз.
— По случайност, аз мога да ви помогна. Имате голям късмет, че ме срещнахте.
— Можете да я съживите?
— Не. Но знам кой може.
Едуардс нае стая за няколко дни в един елегантен, средноскъп хотел, който му препоръча Лобо. След като остана сам, разопакова багажа си, подпря огледалото на тоалетката и седна да пише писмо на Елена.
Написа й, че никога не си е давал сметка колко самотен ще бъде без нея, колко неудовлетворителен и безперспективен ще бъде животът му. Признаваше, че невинаги е бил добър към нея, особено към края, когато се беше държал грубо, обиждаше я, дори стигна до насилие. Това никога повече нямаше да се повтори, уверяваше я. Било е временна лудост, чиято единствена причина бе твърде силната му любов, а не липсата на такава. Като доказателство изтъкваше стъпките, на които се беше решил, за да си я върне. Накрая написа, че очаква много скоро да я види.
След като го завърши, показа писмото пред огледалото и изчака, докато реши, че текстът напълно е бил асимилиран от отразяващото стъкло. После внимателно прибра писмото и огледалото и си легна.
След дълго чакане Лобо отново се появи.
— Намерих най-подходящия човек! — заяви той. — Но трябва да говорим с нея още утре, преди пак да напусне града.
— По каква толкова важна работа трябва да пътува?
— Огледалата в различните части на планетата ни имат различни свойства. Елия се е зарекла да ги изучи, да проникне до най-дълбоките им тайни, да разкрие всичките им качества, било то в бялата светлина на науката, или в черната светлина на мистиката.