— Мислиш ли, че духът, или каквото е там, може да го направи? — попита Джон.
— Магията може да направи всичко. Въпросът е дали иска, или не. Ако това проработи, предметите, които си пожелаете, ще се появят пред очите ви тук, в теменоса.
— Преди настояваше да чакаме цяла нощ — припомни Фил.
— Сега бързам.
Обърнах се към теменоса. Започнах със заклинанията и жестовете.
Няма нужда да описвам какво точно направих. Приятелите на Фил имат всичко на запис — ако не ги е страх да го гледат след онова, което се случи.
В края на церемонията, по средата на светилището се появи мрачен силует. Беше абсолютно неподвижен, но от тази неподвижност лъхаше ярост. Усетихме присъствието на нещо зловещо и странно. От вътрешността на затвореното тъмно помещение се изви студен вятър и партньорите се сгушиха назад.
— Какво направи? — попита Хейнс.
— Поисках само това, което ми казахте.
Върху силуета се появи въртящо се кълбо от тъмни и светли ивици. Издаваше гневно сияние, сякаш някакво създание бе призовано да ни се яви и това изобщо не му харесваше.
Мрачният силует придоби формата на приклекнало мрачно същество по средата на светилището, с присвити святкащи, зловещи очи.
— Кой ме вика? — попита създанието на мрака.
— Аз. Приятелите ми искат един милион долара в злато.
— Как смееш да ме безпокоиш с такива банални неща? Добре, ще получат един милион. Обаче трябва да го върнат.
— Да го върнем ли? — изненада се Фил. — Не знаех, че става така.
— Искаме да си получим обратно инвестицията — обясни създанието. — Нашите ресурси не са неограничени. Условията обаче са изгодни. Трябва до пет години да върнете парите, без лихва и преводни такси.
Фил трескаво започна да се съветва с партньорите. Очевидно беше, че за пет години ще натрупат сериозна лихва от един милион. Предложението изглеждаше изгодно.
— Да, господине — отговори Фил на съществото. — Съгласни сме с офертата. Изглежда ни приемлива.
— Кой ще бъде лично отговорен за връщането на дълга? — попита създанието на мрака.
— Съдружниците ми и аз, господине.
— Съдружници ли? — изсумтя духът. — Не ме баламосвайте! Искам един човек! Кой е съгласен да поеме лична отговорност за връщането на този дълг?
— Аз ще отговарям — каза Фил.
— Кой си ти?
— Фил.
— Чудесно. Тогава ще те взема като допълнителна гаранция.
— Чакай! Не съм мислил… — изкрещя Фил.
Мракът го всмука толкова бързо, че прекъсна писъка му, преди да се доизкаже. В един миг изчезна.
— Искам си парите обратно след пет години — каза мракът. — Тогава ще си получите Фил обратно. Или онова, което е останало от него.
Създанието на мрака изчезна яко дим. На негово място по средата на светилището остана купчина злато. Бях сигурен, че струва един милион долара.
Партньорите я гледаха смутено.
След дълго мълчание Хейнс каза:
— Това са много пари.
— Така е — съгласи се Джон, — но какво ще правим с Фил?
— Идеята беше негова.
— Да, но не можем да го оставим там, където го отнесе онова чудо. Със сигурност не за пет години.
— Не, няма да е честно — замислено изрече Хейнс. — Обаче какво ще кажете за трийсет дни?
Спогледаха се. Джон каза:
— Самият Фил искаше да извлече полза от това. Пък и какво толкова? Той вече е там.
Хейнс кимна:
— Трийсет дни на онова място, каквото и да е то, едва ли ще му е чак толкова зле. Сигурен съм, че ще разказва надълго и нашироко разни истории, след като се върне. — Обърна се към мен: — Ти какво мислиш?
— Аз се отказвам от магията. Но ще бъда на разположение, когато ви потрябвам да върнете Фил.
— И ти имаш право на дял — отбеляза Хейнс, като посочи златото.
— Не, благодаря. Не искам.
— Фил разправяше, че имаш странно мислене. Ще му бъде забавно, като му разкажем, след като се върне.
— Сигурно. Ако го върнете жив.
— Мамка му, прав е — смотолеви Джон.
— Много се надявам да е добре — измърмори Хейнс. — Ей, ти къде тръгна?
— Отивам в ресторант „Албатрос“. Казаха ми, че има най-добрата кухня в района.
Излязох.
Изглежда, че от тази случка спечелихме и аз, и партньорите.
Те получиха милион долара като ипотекираха живота на Фил. Аз получих възможност да започна нов живот с Мериан. На каква цена, предстоеше да науча.