На другия ден Лобо го заведе при Елия — магьосница, умела във всички аспекти на огледалата. Живееше сама в обзаведена стая в един от най-бедните квартали, възникнали хаотично около космопорта. Беше висока, намусена жена. Изслуша молбата на Едуардс, разгледа огледалото и каза, че според нея има какво да се направи. Елена не можела да бъде възкресена от огледалото. Това не било по силите на никого на Алсенор. След подходяща подготовка обаче Едуардс можел да влезе в огледалото и там, жив, пак да се събере с живата Елена.
Разбира се, това щеше да стане срещу известна сума пари, които трябваше да плати предварително; но другата, може би по-тежка цена, бе да се откаже от сегашния си, телесен живот, който щеше да бъде прекратен, щом влезеше в огледалото.
Едуардс заяви, че е готов на това. Елия обясни, че най-напред трябва да обработи огледалото, да свали някои от образите, които са се запечатали в него след смъртта на Елена, за да улесни влизането на Едуардс.
На другия ден Лобо се отби да види докъде е стигнала Елия.
— Как върви? — попита той.
— Добре. Някои от образите са доста устойчиви. Трудно се свалят. Няма нещо, с което да не мога да се справя. Тази работа обаче ми се струва много странна.
— Кое е странното?
— Тази жена, Елена — казваш, че младежът много я обичал.
— Да, страшно много! Затова е дошъл чак до Алсенор: за да бъде отново с нея.
— Така бях разбрала и аз. Обаче точно това е най-странното.
— Би ли ми обяснила?
— Ако толкова много я обича… защо я е убил?
— Какви ги говориш?
— Образът му е заедно с нейния в огледалото. Това е последното отражение, запечатано на Земята. Вижда се как я удушава.
— Сигурна ли си?
— Виж сам. Запазила съм отражението в резервно огледало.
— Не ми показвай. Вярвам ти.
— Освен това каква е ролята на другия мъж?
— Не знам за никакъв друг мъж.
— В огледалото има друг мъж. От сцените, които свалих, изглежда, че Елена го е обичала.
— Проклятие! Какво се е случило с него?
— Изглежда, че и той е бил убит. Някой го е застрелял с пистолет.
— Кой?
— Нашият клиент, Едуардс, предполагам. Това обаче не се е запечатало в огледалото. Другият мъж също е вътре.
— Е… това не ни влиза в работата.
— Съгласна съм. Едуардс е наш клиент и ние нито сме полицаи да го разследваме, нито имаме морално право да го съдим. Може би има напълно логично обяснение за случилото се. Трябва обаче да му задам няколко въпроса.
— Не разбирам защо.
— Първо, за да се уверя, че в светлината на това, което видях, все още иска да влезе в огледалото. И второ, за да съм сигурна, че ще ни плати, преди да влезе.
— Нали каза, че нямаме право да го съдим.
— Това е мой личен морален проблем. Не трябваше да ми водиш този човек!
— Нали ми каза да ти водя клиенти. Ти сама предложи да ги търся на космопорта.
— Очаквах, че ще проявиш някаква съобразителност.
— Не ме интересува какво си очаквала. Двамата имахме нужда от пари и сега ги имаме.
— Да, но също и проблем.
— Приеми го като цената, която трябва да платиш, за да получиш парите.
— Ами моралната ми дилема?
— Ако толкова те притеснява, можеш да му откажеш.
— Не, не мога. Обвързана съм с професионална клетва да изпълнявам докрай всяка поръчка, която приема. Трябва да изпълня и тази.
— Това ли видяхте? — измърмори Едуардс, след като Елия му разказа за образите в огледалото. — Беше недоразумение. Не съм искал да нараня Елена. Аз я обичам! Просто имам буен нрав. Сега обаче се контролирам. Когато я видя, ще й обясня всичко. Тя ще ме разбере. Винаги ме е разбирала, винаги ме е обичала.
— Значи, още искате да влезете в огледалото при нея?
— Повече от всичко!
— И няма значение, че и другият мъж е там?
— За какво говорите?
— В огледалото видях друг мъж. Мъж, който е умрял от насилствена смърт.
— Да, разбира се. Това сигурно е Роджърс.
— Той не е ли проблем за вас?
— Роджърс беше грешка.
Елия кимна.
— Изобщо не му беше работа да ходи там — продължи Едуардс. — В апартамента на Елена, имам предвид. Досаждаше й. Объркваше я. Ако си беше отишъл кротко и мирно, както му казах, нямаше да се стига до тези неприятности.