Выбрать главу

Бягството на Агамемнон

Идеята за този разказ ми даде възможност да напиша нещо за древните гърци от времето на Омир. Героите ми обаче не са елини. Те са съвременни хора от нашето време, играещи една древна игра — играта на Агамемнон и Клитемнестра. Как ще се развият нещата сега? Дали Агамемнон ще успее да запази живота си?

Агамемнон беше отчаян. Егист и хората му го бяха сгащили в спалнята на Клитемнестра. Чуваше тропането им по коридорите. Измъкна се през прозореца и слезе по стената, като се държеше с нокти за миниатюрните грапавини, оставени от каменоделците. Когато стъпи на улицата, реши, че му се е разминало — оставаше да открадне кон и да се махне от Микена.

Това стана в късния следобед. Слънцето се беше спуснало на запад и тесните улици тънеха в полумрак.

Помисли си, че се е измъкнал. Но не!

— Ето го! Ето го Агамемнон! Извикайте подкрепления!

Мъжът бе мускулест спартанец с броня и шлем, с меч и щит. Агамемнон нямаше броня, само меч и нож. Но, въпреки това, бе готов да влезе в двубой със спартанеца, защото бе обхванат от гняв и, въпреки че Омир не го споменава, Агамемнон бе опасен противник, когато се разгневи.

Войникът явно разбра. Дръпна се в един вход, като продължаваше да вика за подкрепления. Агамемнон реши да си плюе на петите.

Леко дезориентиран, огледа улицата в двете посоки.

Микена беше родният му град, но той от десет години живееше в Троя. Дали, ако поемеше наляво, щеше да излезе на Лъвската порта? И дали Егист бе поставил стражи там?

* * *

А сутринта бе влязъл триумфално в града. Колко бързо можеше се прецака всичко!

Когато влизаше в Микена, в колесница зад него возеха Касандра. Заради протокола ръцете й бяха вързани, понеже теоретично беше пленничка. От няколко седмици обаче — откакто я купи от Аякс след разграбването на Троя — спеше с нея. Струваше му се, че тя го харесва, въпреки че гръцките войници бяха избили родителите и всичките й близки. Бяха го направили в момент, когато кръвта им все още кипеше от гняв заради загиналите им другари и десетте дълги години, пропилени в обсадата на града, докато Одисей не измисли трика с дървения кон. Това им позволи да отворят портите отвътре и даде начало на безчинствата, изнасилванията и разграбването.

Сега никой от тях не се гордееше особено със стореното. Агамемнон обаче мислеше, че Касандра разбира, че не е имало нищо лично. Не очакваше тя да му прости. Смяташе обаче, че й е ясно, че предводителите — той, Ахил, Хектор, Одисей — не се подчиняват на правилата за обикновените хора.

Те бяха специални и много лесно можеше да забрави, че той не е истинският, оригиналният Агамемнон. Бяха избрани за тези роли с жребий, порочна лотария, наложена им от извънземните с безумното намерение да повторят редица събития от древността, но този път с възможност за промяна на крайния резултат.

Всъщност името му бе Крис Джонсън, но се подвизаваше като Агамемнон от толкова отдавна, че почти беше забравил какъв живот е водил преди лотарията да го определи за тази роля.

Не му стигаха трудностите, докато се добере до Троя, злополучната история с Ифигения, десетгодишното киснене пред стените, скарването с Ахил и накрая — дървения кон на Одисей, завземането и разрушаването на Троя и избиването на почти всичките й жители и дългото плаване към дома в тъмното като кръв море, докато се върне в Микена, а сега и това.

Ами преди? Спомняше си прашното градче, недалеч от мексиканската граница. Водонапорната кула на Амос беше най-високата сграда в прерията в радиус от триста километра. „Палачинките на мама“ бе единственият ресторант. Когато изтегли късмета си от лотарията, бе помислил, че е готов да даде живота си, само и само да се махне от това място, само малко да си поживее.

* * *

Да се измъкнеш от Микена, не беше никак лесно. Сърцето на града представляваше лабиринт от тесни улички и сокаци. Кварталът, в който се намираше сега, близо до пазара, приличаше на ориенталски град — пълен с магазинчета из кривите улици. Много от продавачите носеха тюрбани. Агамемнон не се беше интересувал от живота на древните елини, но предполагаше, че това е правилна възстановка. Организаторите на лотарията не правеха нищо без причина.