— Ама как да сляза в отвъдния свят?
— Трябва да убиеш някого, после заедно с Харон, който ще отнесе сянката на мъртвеца да преминеш през Стикс.
— Не искам да убивам никого. Стига ми толкова.
— Тогава намери някой, който всеки момент ще умре. Това също върши работа.
— Кой?
— Примерно Касандра.
— Не, само не Касандра.
— Тя и без това е обречена.
— Мисля, че измислихме как да я отървем. Във всеки случай, няма да я убивам.
— Както искаш. Всъщност всеки може да ти свърши работа.
— Няма да хвана някого от улицата и да го очистя!
— Агамемноне, не е моментът да се правиш на придирчив… Какво ще кажеш за някой болен от чума? Някой, който още не е съвсем мъртъв, но е на път?
— Къде да намеря болен от чума?
— Проследи някой лекар.
— Как ще разбера, когато дойде Харон? Той се показва само на мъртвите.
Дионис се намръщи за момент, изведнъж лицето му се проясни. Бръкна под туниката си и извади жълт камък на синджирче.
— Дадоха ми го в Египет. Това е египетски камък психопомп. Някакъв вид аметист, предполагам. Вземи го. Ха, ето там един лекар! Желая ти късмет, Агамемноне! Хайде, трябва да вървя.
Дионис махна с ръка и продължи с танцувална походка след менадите.
Агамемнон видя човека, за когото говореше Дионис: висок мъж на средна възраст с дълго черно наметало, бастун от слонова кост и конична филцова шапка, която беше символът на Асклепий.
Агамемнон се приближи към него.
— Вие лекар ли сте?
— Да. Стрепсиад от Кос. Но нямам време да си приказваме сега, защото ме викат спешно.
— При някой болен от чума ли?
— По случайност, да. Безнадежден случай, опасявам се. Извикаха ме твърде късно. Но все пак ще се опитам да помогна.
— Искам да дойда с вас!
— Лекар ли сте? Роднина?
— Не. Репортер съм! — заяви Агамемнон в момент на вдъхновение.
— Как е възможно? В Микена няма вестници. Чувал съм, че известно време са издавали „Аргоска преса“, но цената на медта скочи, а пък Египет престана да изнася папируси…
— Това е ново начинание!
Лекарят не коментира. Личеше, че не му е приятно, но нищо не можеше да направи и Агамемнон тръгна след него.
След няколко пресечки Агамемнон забеляза, че отиват към най-мизерните квартали на града. „Чудесно — помисли си. — В какво се забърквам?“
Влязоха в тясна уличка, в дъното на която имаше малка колиба. Стрепсиад отвори вратата и двамата влязоха. Вътре, на бледата светлина от единствения прозорец и мъждукаща маслена лампа се виждаше мъж, проснат върху окъсано одеяло на пода. Изглеждаше много стар, много изнемощял.
Стрепсиад коленичи, за да го прегледа, после поклати глава и пак се изправи.
— Колко му остава? — попита Агамемнон.
— Не много, клетият. Наближава последният пристъп. Личи по цвета на кожата му. Понякога в такива случаи болният издържа няколко часа, половин ден, дори денонощие. Но не повече.
— Нека да погледна — каза Агамемнон.
Той коленичи до болния. Кожата на човека беше синкаво-сивкава. Устните — сухи и напукани. Ноздрите и ъгълчетата на очите му бавно кървяха. Това бе единственият признак, че все още е жив.
Агамемнон отлично съзнаваше, че има съвсем малко време да избяга от Микена. Но човекът все още беше жив. Колко оставаше, докато умре? Минута? Час? Колко оставаше, докато войниците на Егист го намерят? Трябваше да действа. Опита да се настрои психически, за да го удуши.
Посегна към гърлото на човека. В този момент клепачите на болния се размърдаха. Втренчи се в Агамемнон с кръвясали сини очи и той се поколеба…
— Цар Агамемнон! — прошепна умиращият. — Възможно ли е да сте вие? Аз съм Пилиад. Бях хоплит първи ранг в Аргоската фаланга. Вие ми бяхте пълководец през Троянската война. Какво правите тук, царю?
— Чух за нещастието ти, Пилиаде, и дойдох да те видя — излъга Агамемнон.
— Много мило от ваша страна, царю. Но пък вие винаги сте бил добър човек и командир. Изненадвам се, че сте си спомнил за мен. Аз бях един обикновен войник. Родителите ми се принудиха да продадат стопанството си, за да ми купят доспехи и да мога да се присъединя към армията, за да защитим честта на Гърция и да отмъстим за отвличането на Елена.
— Спомних си за теб, Пилиаде, и дойдох да се сбогуваме. Ние спечелихме войната. Могъществото на Гърция надделя. Разбира се, имахме Ахил. Но какво щеше да направи Ахил, ако нямахме хора като теб?