— Много любезно от ваша страна — измърмори Агамемнон, който, макар и ощетен откъм философско мислене, притежаваше скромен, но полезен саркастичен талант.
— Ние не очакваме трудът ни да те представя като човек, Агамемноне — каза друг философ. — Но се надяваме, че сме те отразили точно.
— Всичко това е много интересно. Но бихте ли ми казали къде мога да намеря Тирезий?
Философите се скупчиха и си зашушукаха. След малко един от тях отговори:
— Ние не признаваме Тирезий за философ. Той е обикновен шаман.
— Това лошо ли е?
— Шаманите може да знаят някои истини, но не може да се разчита на тях, защото не знаят защо и как са ги научили. При липсата на това…
— Стига! Няма нужда да обсъждаме шаманизма. Искам само да говоря с този човек.
— Обикновено се мотае в горичката зад двореца на Ахил. Ела пак, ако искаш екземпляр от книгата с речите ти.
— Ще дойда — отговори Агамемнон и тръгна в указаната посока.
Мина през друга горичка. Забеляза, че тук беше по-светло, отколкото в другите части на Хадес, които бе посетил. Въпреки че не се виждаше слънце, тук имаше повече светлина. Предполагаше, че това е един от по-приятните региони на отвъдния свят. Пред него се разкри гледка, която не го изненада особено: имаше маса, отрупана с храна и напитки, а до нея седеше мъж с маска и дълго наметало. Имаше и втори стол — празен.
Мъжът до масата махна с ръка:
— Агамемнон? Чух, че ме търсиш, затова улесних срещата ни, като се настаних на пътя ти. Ела, седни, ще ти налея нещо.
Агамемнон се приближи и седна.
— Ти ли си Тирезий?
— Да, аз съм. Вино?
— Няма да откажа. — Агамемнон изчака Тирезий да му сипе. — Може ли да попитам защо носиш маска?
— Ей така. Има и друго. Аз съм магьосник. Или шаман, ако използвам тази модна в наши дни дума. Често пътувам, и не само тук, в ада, но и на други места във времето и пространството.
— И не искаш да те познаят?
— Има известно удобство в това, да не те познават. Но съм с маска заради друго. Виж, Агамемноне, когато познаваш нечие лице, това ти дава известна власт над него. Мерлин се убеди лично в това, когато се събра с Господарката на езерото и тя го омагьоса. Затова гледам да не давам никому повече власт върху себе си, ако мога да го избегна.
— Не мога да си представя някой да има власт над теб.
— Същото можеше да се каже и за Мерлин и един-двама други. Предпазливостта никога не е излишна. Кажи сега защо съм ти потрябвал. Аз знам, разбира се, но искам да го чуя от твоята уста.
— Не е тайна. Жена ми Клитемнестра и нейният любовник Егист са се зарекли да ме убият. Дойдох да те попитам дали има начин да се измъкна от този капан, в който съм попаднал.
— Би трябвало да те убият, задето принесе в жертва дъщеря си Ифигения, за да може флотилията ти да стигне до Троя.
— Чакай малко! Има друга версия, в която не убивам Ифигения. Тя е жива, в Авлида!
— Я не ме будалкай. И двете версии са верни. Ти хем си убил дъщеря си, хем не си. Обаче и в двете версии си виновен. Чувал ли си за котката на Шрьодингер2? Това е научна басня, много популярна в твоето време.
— Чувал съм. Но не мога да кажа, че я разбирам.
— Авторът на тази история е осъден, въпреки че никоя котка не е загубила реално живота си. И това важи и за двата свята.
Агамемнон замълча за момент. Постоянно наблюдаваше маската на Тирезий, която изглеждаше направена ту от ковано злато, ту от плат със златни нишки и потрепваше, докато той говореше.
След малко Агамемнон попита:
— За кои два свята говориш?
— За света на Земята, с различните му времеви рамки, и за света на лотарията.
— Значи, няма спасение?
— Драги приятелю, не съм казал такова нещо. Исках само да подчертая, че си се забъркал в много по-сложна и нечестна игра, отколкото си представяш?
— Защо хората от лотарията ни причиняват това?
— По най-простата и най-очевидна причина. Защото, когато са го измислили, идеята им се е сторила добра. Земята е била идеално опитно поле за онези, които са искали да експериментират с времевите рамки. Имало е много незавършени древногръцки легенди. За създателите на лотарията това е била идеалната експериментална постановка. Решили са да ги преиграват отново и отново, за да видят дали всеки път моралните уравнения ще дават един и същи резултат.
2
Мисловен експеримент, според който в затворена черна кутия има котка и капсула с отрова, която се спуква под въздействието на случаен ядрен разпад. Не може да се определи точно в кой момент умира котката, но при отварянето на кутията тя винаги е мъртва — Б.пр.