— А така ли става?
Тирезий сви рамене и за момент на Агамемнон му се стори, че под наметалото не стои човешко тяло.
— Както казах, тогава идеята звучеше добре. Но добрите идеи от вчера не изглеждат толкова добри днес.
— Би ли ми казал как да се измъкна от тук?
Тирезий кимна:
— Трябва да тръгнеш по Реката на времето.
— Никога не съм чувал за нея.
— Това е метафора. Но отвъдният свят е място, където метафорите стават реалност.
— Метафора или не, не виждам никаква река наоколо.
— Ще ти покажа как да стигнеш до нея. Има пряка връзка — тунел, от тук до Сцила и Харибда на брега на океана. По този тунел ще стигнеш.
— Няма ли друг начин?
— Това е единственият. След като минеш покрай Сцила и Харибда, ще видиш разпенената линия от разбиващи се вълни. Мини през нея. Така ще преминеш през реката в океана, който води към миналото. Но не трябва да спираш. След малко ще видиш друга линия от пяна. Пресечи я и ще попаднеш в реката, която ще те пренесе от миналото в бъдещето.
— Миналото… Обаче къде в бъдещето?
— На място, което познаваш, Агамемноне. Недей се бави повече, тръгвай!
Агамемнон стана и тръгна в посоката, която му бе показал Тирезий. Когато погледна назад, магьосникът го нямаше. Изобщо беше ли се появявал? Агамемнон не беше сигурен. Неопределеностите на лотарията бяха достатъчно неприятни. Но когато се намесеше и магия…
Видя нещо светло, полускрито в храсталаците. Това беше вход на тръба, навлизаща дълбоко под земята. Достатъчно широка, за да влезе човек. Тръбата беше от някакъв светъл метал, вероятно алуминий, и очевидно построена от създателите на лотарията, защото в древността не са използвали този материал.
През нея ли трябваше да мине? Агамемнон се подвоуми. В този момент забеляза жена, застанала в близост до тръбата. Веднага се досети, че това може да бъде само една жена.
— Елена!
— Здравей, Агамемноне. Мисля, че досега не сме имали възможност да поговорим. Дойдох да ти благодаря, че ме изпрати вкъщи при Менелай. И да те поканя да ми гостуваш тук, в Елисейските полета.
— Много мило, царице Елена. Обаче трябва да се прибирам вкъщи.
— Наистина ли трябва?
Агамемнон се подвоуми. Никога досега не беше подлаган на такова изкушение. Тази жена бе въплъщение на всичките му мечти. Не можеше да има нищо по-прекрасно от това, да бъдеш обичан от Елена.
— Хубаво, но новият ти съпруг, Ахил…
— Ахил има славна репутация, но е мъртъв, Агамемноне, както и аз. Един мъртъв герой не струва и колкото живо куче. Ти си жив. Жив в ада! Това прекрасно обстоятелство е голяма рядкост. Навремето Херкулес и Тезей са минали пътьом, но не са останали. Освен това, тогава още не съм била тук. Нещата можеха да са по-различни, ако бях!
— Да, жив съм. Обаче никой няма да ми разреши да остана.
— Ще се опитам да убедя Хадес. Той ме харесва, особено сега, когато Персефона прекарва тук само половината от годината.
Агамемнон си представи бъдещето. То бе вълнуващо, но и плашещо. Той обаче знаеше какво иска. Да остане тук с Елена — или каквото бе останало от истинската Елена…
Тя протегна ръка към него. Той протегна своята…
В далечината се чуха гласове.
В небето се появиха два силуета. Единият бе на висока, красива, жена на средна възраст с разпуснати дълги тъмни коси. Другият — на млада, висока, стройна, с руса коса, събрана върху главата и украсена със сребърни накити.
Жените сякаш слизаха от небето към него и спореха разпалено.
— Трябва да му кажем в лицето какво направи! — настояваше по-възрастната.
— Мамо, недей сега с тези сцени.
— Той заповяда да те убият, не разбираш ли? Да прережат гърлото ти на олтара! Трябва да му го кажеш в очите.
— Не искам да обвинявам татко в такова ужасно престъпление. Все пак има и друга версия, според която Артемида ме пренася при тавърците и ставам тяхна върховна жрица.
— Агамемнон те уби! Ако не буквално, то метафорично, независимо коя версия следваме. И в двете версии е виновен.
— Успокой се, мамо. Не искам да го обвинявам.
— Пикла недорасла, ще правиш каквото ти кажа! А, стигнахме. Ето го презреният убиец. Ей, Агамемноне!