— Да, и да оправя някои проблеми. Довиждане, Крис. Ще се видим в ада.
След тези думи Тирезий изчезна.
Крис се стресна и се събуди. В съня му Тирезий изглеждаше много истински. Но сега всичко свърши, той беше в ранчото си в Тексас. Седна на дивана. Беше вечер. След залез-слънце бе застудяло. Той стана. Като чу стъпки, Мария бързо дойде от кухнята. Носеше старото му велурено сако.
— Облечете това, сеньор Крис — каза, като го наметна с дрехата.
Сакото го стегна по странен начин. Парализира ръцете му. Хосе също влезе и някак изви главата му назад.
— Какво правиш? — попита Крис, но нямаше нужда, защото видя острието в ръката на мексиканеца. — Как можеш!
— Сеньор Крис, ние се включваме в лотарията. Двамата с Мария! — отговори Хосе. — Аз ще бъда новият Агамемнон, а тя ще е Клитемнестра, но преди това трябва да решим проблема. Трябва да убием стария Агамемнон, за да не се случи отново!
Крис си помисли, че Хосе бърка нещата, че се опитва да реши резултата от мита, преди да е започнал. Почуди се дали Касандра го беше предупредила за този възможен изход и дали той не я е беше пренебрегнал, защото това бе нейното проклятие. Падна на пода. Болката бе остра и кратка и той остана с чувството, че оставя нещо недовършено, макар че не си спомняше какво…
Нямаше как да знае на този етап, че един мъж с яке от бизонска кожа е отишъл в местния клон на „Томас Кук“, за да извърши паричен превод. Превод на „Задгробен депозит“. Служителят не беше чувал за такава услуга, но когато попита управителя, се оказа, че има.
Благодарение на този превод Крис нямаше да кисне за вечни времена на отсамния бряг на Стикс. Така бе покрита и таксата за превоза на четиримата му спътници.
Много мила постъпка от страна на Тирезий. Не беше длъжен, но все пак го направи. Старият магьосник имаше класа. А и точно това правят добрите магьосници — изглаждат проблеми.