Лиз усети как първоначалната й решимост отстъпва пред силата на доводите му. Нямаше да се съгласи да участва в игрите му, но не беше направила почти нищо, за да го обезсърчи.
— Обичам съпруга си. Обичам семейството си. — Думите й бяха насочени към човека, който някога беше познавала. — Не ме поставяй в такова положение, Дейвид.
Ключовете увиснаха над отворената й длан.
— Не знаех към кого другиго да се обърна. Помисли върху предложението ми. Аз го направих. Ще разбереш какво имам предвид. — Ключовете се разлюляха напред-назад като махало. — Всичко ще бъде наред.
Тя сграбчи ключовете от ръката му, въпреки че той не направи опит да ги задържи.
— Поне помисли върху него.
— Недей да ми звъниш по телефона.
— Всичко, което искам от теб, е да обмислиш какво ти казах. — Той излезе от колата, огледа пътя и в двете посоки и затвори безмълвно вратата. Когато треперещата й ръка най-накрая пъхна ключа в стартера, Хейс вече беше изчезнал между дърветата.
Когато Лиз влезе в кухнята и видя семейството си насядало около масата като в картина на Норман Рокуел6, презрението, което изпитваше към себе си, нарасна още повече. Сякаш от мига, в който се бе завърнала от сутрешния крос, жадна за малко игрив секс под душа, беше изминала цяла вечност.
— Съжалявам, че закъснях.
Лу скочи от стола си.
— Да ти помогна с торбите? — Радостният му, невинен тон я прониза право в гърдите, оставяйки я без дъх.
— Пазаруването… — Тя се запъна. — Изобщо не стигнах до него. Задържаха ме в работата.
— Обадила си се от мобилния си телефон.
Вечният детектив. Понякога Лиз го мразеше заради това. Но не и сега. Сега ненавиждаше единствено себе си.
— Така ли? Възможно е. Ходих на среща с доставчиците. Изглежда, Филип смята, че понеже съм жена, аз трябва да осигуря храната и напитките за голямата нощ.
— Каква голяма нощ? — попита с надежда Майлс. Шестгодишен, той вече разбираше кога наближава рождения му ден. Освен това притежаваше полицейския нюх на баща си.
Тя остави чадъра си, закачи палтото си в стенния гардероб в коридора, сложи дамската си чанта до тостера и включи клетъчния си телефон да се зарежда в контакта. Малки ритуали, които започнаха да успокояват нервите й. Така е по-добре.
— Тати сготви вечеря — обади се Сара.
— Виждам. Изглежда вкусно.
Лу беше сготвил руло „Стефани“ и зелен фасул. Тя обичаше разностранните му интереси — джаз, готварство, филми. Не беше от мъжете, които разчитат само на микровълновата печка. Приготвяше си всичко сам, дори правеше палачинки.
Лу стана и отмести стола й, за да й направи място да седне. В знак на благодарност Лиз се усмихна едва-едва, избягвайки да го погледне в очите, а сърцето й сякаш всеки миг щеше да експлодира.
— Значи си имала тежък ден. — В гласа му се промъкна внезапна предпазливост. Сякаш усети нещо. Надяваше се да не е така.
— Както винаги. А ти? Как е Дани?
— Кой е Дани? — попита Майлс. — Дани ще дойде ли на моя рожден ден?
— Наш приятел — отговори му Болд. — И не, няма да дойде.
— Мама и татко разговарят — уведоми Лиз децата.
— Можем да поговорим по-късно — заяви Лу. — Какво прави днес в училище, спортува ли?
Майлс беше в първи клас, а Сара ходеше на детска градина. Веднъж Лу беше разследвал случай на незаконно осиновяване и оттогава Лиз се страхуваше да оставя децата сами, дори в училище. Кръвопролитието в гимназията „Колумбайн“7 допълнително увеличи страха й. Дейвид Хейс също допринесе за него. Ако някога нещо спомогнеше за разпадането на семейството, това щеше да нанесе непоправими щети най-вече на децата. Тя смяташе, че е възможно, макар и малко вероятно, съдът да присъди Майлс и Сара на Лу. Въпреки всичките му недостатъци — неспособността му да се поддържа постоянно в спретнат вид; сляпата му отдаденост на работата, която ангажираше вниманието му до такава степен, че понякога пропускаше цели разговори; капризния му стомах и лошото храносмилане, способно да прогони всички други от стаята — въпреки всичко това Лу беше героят, рицарят на бял кон. Тя разтърси глава, за да прогони мислите си, усещайки, че я обзема паника и става ирационална.
— Нищо — отговори Майлс.
— Седял си си просто ей така цели седем часа?
— Тате.
— Е?
И разговорът продължи в същия дух като всяка друга вечер; неангажиращо бърборене, на което Лиз обикновено не обръщаше внимание, но което тази вечер й се стори особено приятно, защото се нуждаеше именно от подобна неангажираност. Тя остана да ги наблюдава като зрител, наслаждаващ се на филм: Лу се закача с децата; те се смеят; той среща погледа й и се усмихва; тя отговаря на усмивката му, чувствайки се като предателка. После идва ред на миенето на чинии; Майлс се развихря с бърсалка за под, която едва удържа, а Сара обявява на всеослушание, че има пиш. Лу я грабва със силните си ръце и като я предупреждава да стиска, изхвърча заедно с нея от стаята.
6
Американски художник илюстратор, чиито творби пресъздават по сантиментален и идеализиран начин всекидневния живот. — Б.пр.
7
На 20 април 1999 г. Ерик Харис и Дилън Клеболд, на 17 и 18 години, внасят незабелязано в гимназия „Колумбайн“ в град Литълтън, щата Колорадо, един пистолет, една карабина и две ловджийски пушки, застрелват 12 свои съученици, един учител, а после се самоубиват. — Б.пр.