— Това е решение на Риз, не мое — заяви той на Форман. — Ако зависеше от мен, тази вечер Лиз щеше да си остане вкъщи, да гледа телевизия и да си легне рано.
Риз беше измислил добър план: Малоун щеше да се размени с Лиз в микробуса и да се представи за нея по време на най-рискованата част от вечерта, в случай че се опитат да я отвлекат. Междувременно Лиз щеше да бъде закарана в банката при изключителни мерки за сигурност — щом влезеше вътре, тя щеше да е в безопасност и можеше да получи достъп до компютъра AS/400 с помощта на отпечатъка на дланта си. Но това беше план, който Болд не можеше да допусне да се осъществи заради картите, които държеше Свенград.
— Риз има добър план — напомни лейтенантът на чернокожия мъж.
— Но това не е част от него — оплака се Форман.
— Ще се приспособим според ситуацията, нали, Дани?
— Просто казвам, че това не ми харесва.
— Разбрах. — Лу прекъсна разговора. Дотук добре. Риз не беше създал никакви пречки.
— Майлс6, Сара4 — напомни той на Лиз, когато се приближи до нея. Не искаше жена му да използва тези пароли при никакви обстоятелства, но трябваше да убеди всички в противното.
Той пристъпи напред, за да я прегърне, и тя прошепна в ухото му:
— Дали ще се получи?
— Придържай се към плана! — отвърна Болд в ухото й.
Лиз го целуна по бузата. Жестът му се стори необичайно чужд. Прииска му се да отвърне на целувката й или да я прегърне, но необяснимо защо не стори нищо. Вместо това отвори вратата и остана да я гледа, докато тя отиваше към таксито.
Трябваше да проведе няколко телефонни разговора. Да даде разпореждания. Сложният му план да надхитри собствените си хора, без да наруши закона и без да бъде разкрит, внезапно му се стори толкова крехък и уязвим. Гледайки след отдалечаващото се такси, му се прииска да й бе казал нещо повече, да бе направил нещо повече от репетиция за смяна на дрехите, преди да я изпрати. Ако Свенград или Форман планираха да отвлекат Лиз, то Болд вече ги бе изпреварил. Той бе похитил собствената си жена, като бе уредил костюма, като предварително бе купил билет за „Звукът на музиката“38. Като я изпращаше там с такси. Колкото и тънки да бяха конците, сега той ги дърпаше, макар че само Господ знаеше колко щеше да трае това.
Ла Моя се чувстваше невероятно глупаво в своя черен погребален костюм, с бяла риза, черна жилетка, папийонка а ла Джеймс Стюърт и сива филцова шапка. С вързаната си на малка опашка коса, мушната в яката му, дори и колегите му не биха могли да го познаят, което, разбира се, беше целта на дегизировката.
Пето авеню — най-шикозната търговска улица в Сиатъл — беше задръстено от коли, тротоарите бяха претъпкани с хора, отиващи на вечеря или на кино. Киносалонът на Пето авеню се намираше от другата страна на улицата, точно срещу банка „Уест Корпорейшън“. На срещуположния ъгъл се издигаше хотел „Олимпик“.
Сержантът стоеше на опашка от няколкостотин души: семейства, деца, пълнички ученички — всички облечени като различни персонажи от филма. Жени със силно набрани в кръста поли и обувки с високи токчета, като Мария. Мъже, облечени като баварски момчета с кожени панталони до коляното, хванати с тиранти. Имаше повече монахини, отколкото можеш да видиш в някой манастир. Но истински ужас предизвикваха униформените нацисти — бяха достатъчно, за да ръководят концентрационен лагер. Сякаш филмът бе послужил като извинение на белите расисти да се маскират.
Ла Моя бе един от малцината Макс Детвайлеровци, което му внушаваше усещането, че е избрал най-малко вдъхновяващия костюм сред тълпата. От своя страна Матюс, както винаги изглеждаше учудващо идеална като розовобузата Мария. След нея се извърнаха доста глави, докато двамата с Джон се наредят на дългата опашка, която чакаше за билети.
Миниатюрната слушалка го предупреди за пристигането на таксито с Лиз Болд от западната страна на киното. Хората на Пахван Риз я бяха проследили, но трябваше да разблъскват костюмираните хора и едва ли не да лазят по земята, за да не я изгубят от поглед.
— Серж е направо гениален — каза Джон на Дафни. Той притисна с ръка ухото си, за да изолира от шума гласа в слушалката. — Нашата монахиня току-що се нареди на опашката за влизане. Риз е в прединфарктно състояние.