Выбрать главу

Дафни отвърна:

— Седни на някой от задните редове. Ще й кажа да се оглежда за шапката ти.

— Бъди внимателна.

— Те не искат мен — отговори тя.

— Точно това ме притеснява — рече Джон. — И никакви глупости.

— Дадено.

Ла Моя не можеше да вижда от двама едри нацисти, които стояха пред тях. Така че, когато влязоха в киното и Дафни се отдалечи към дамската тоалетна, той я загуби от поглед. Облечената като монахиня Лиз Болд си проправяше път толкова близо до него, че можеше да протегне ръка и да я докосне.

Джон обаче не го направи.

* * *

Лиз забави крачка, като стигна до кошчето за боклук пред дамската тоалетна, където вече се бе образувала опашка. Фоайето на киното гъмжеше от костюмирани зрители, жадуващи за пуканки и да бъдат видени от свои приятели. Врявата й пречеше да мисли. Побутната отзад, тя се обърна и се озова лице в лице с Дафни Матюс, която изглеждаше зашеметяващо красива в своя костюм на Мария. Почувства как лицето й пламва при мисълта, че вижда бившата любовница на мъжа си, останала в тайна през всичките тези години. Когато влязоха в преддверието на тоалетната, гадната смесица на дезинфектант, парфюм и лак за коса я замая. Но най-силно от всичко се усещаше мирисът на марихуана. Не беше виждала толкова претъпкана тоалетна от времето на абитуриентския си бал. Всички жени бяха облечени в костюми на три-четири героини от филма.

Докато си проправяше път, се блъсна в една баронеса и с изумление съзря набола брада под пластовете грим. Някъде в отвъдното барон Фон Трапс сигурно бе отвратен колкото самата нея.

Лиз осъзна, че помещението бе пълно с костюмирани ненормалници. Някои бяха взели дрога, а други бяха пили алкохол, за да паднат задръжките им и да припяват през тричасовия филм, мислейки си, че са Павароти или Силс. Глъчката в облицованото с плочки преддверие бе оглушителна, а въздухът — натежал от твърде много противоположни миризми.

Дафни отново я побутна отзад. Ядосана и почти обхваната от клаустрофобия, тя изпита желание да й се разкрещи. Вместо това двете се напъхаха заедно в една тоалетна кабинка, а Матюс се обърна бързо да заключи металната врата.

— Ти! — възкликна Лиз, неуверена защо трябваше да се срещне с Матюс точно сега.

— Той те е инструктирал, нали? — попита Дафни.

— О, да, инструктира ме — отвърна иронично Лиз, която не можа да се въздържи да не се възползва от открилата й се възможност.

Посягайки назад, за да разкопчее ципа си, Матюс я изгледа с любопитство.

— Трябва да започваме.

Лиз изобщо не направи опит да се съблече, невероятно притеснена, че трябва да покаже тялото си на „другата“ жена. Тя заяви:

— Лу ми каза, че си била ти. Любовницата. Разказа ми за кратката ви сексуална забежка.

Дафни изглеждаше така, сякаш я бяха ударили с юмрук, като че ли й се искаше да се наведе край нея и да повърне в тоалетната чиния. Тя отвърна:

— Да… ама… сега не му е времето.

— През всичките тези години — продължи Лиз — ти идваше в дома ни. Винаги се правеше на мила и внимателна. Как съм могла да не забележа?

— Лиз, каквото и да преживявате вие двамата, аз не съм част от него. Имаме си достатъчно работа тук и без това. Разбра ли? Операцията е замислена, за да ти спечели време, а ние го пропиляваме.

— По-коварно е от това, което имаше между мен и Дейвид — не спираше Лиз. — Ти го виждаш ежедневно. Работите заедно всеки божи ден. Как можеш да го правиш, без да мислиш за случилото се? Не смятам, че можеш. Не можеш, нали? Значи мислиш за него, макар да са минали години. Това е някак извратено за един психолог, не смяташ ли? — Не разбираше защо се бе вкопчила в тази тема, освен може би защото последното нещо, което й се искаше, бе да се съблече пред тази жена, а поддържането на разговора й даваше възможност да печели време.

Дафни свали роклята от раменете си, разкривайки първо цепката между гърдите си, после белия сутиен и най-накрая гладкия корем на жена, която не е раждала. Безупречна, като от списание, и едва тогава Лиз прозря дълбочината на онова, което е трябвало да изстрада Лу покрай нейната собствена любовна авантюра с Дейвид Хейс.

Тя изпита ужасна смесица от унижение, съжаление и гняв. Усещаше, че реагира прекалено емоционално. Тоалетната бе толкова малка, че когато Дафни си смени мястото с нея, мина толкова близо, че гърдите им се докоснаха. Матюс седна на тоалетната чиния, за да запази роклята да не се допре до пода, смъкна я под ханша си и я изхлузи до коленете. Показаха се бикините й, обточени с къдрички.