Лиз помоли да се съблече насаме. Дафни я изгледа, сякаш бе луда, и каза:
— Отвън има петдесет жени и всички чакат за тоалетната. Лиз, моля те… сега.
— Не мога да го направя.
— Не бъди смешна.
Искаше й се да изкрещи: „Ти си спала с него. Била си гола с него. Аз имах рак. И съм родила две деца“. Но си даде сметка колко дребнаво и банално щеше да прозвучи, особено отправено към жена, която предлагаше да заеме мястото й в опасна ситуация, и то в такава, в която нямаше да има кой да я защити; Дафни се готвеше да изиграе собствените си колеги, рискувайки да си навлече всякакъв род дисциплинарни наказания. Не каза нищо, но продължи да стои, парализирана от създалото се положение.
— Събличай се. Веднага! — каза Матюс рязко.
— Какво момиче! — извика непознат глас от съседната тоалетна.
Дафни седеше на тоалетната чиния по сутиен, бикини и обувки и сваляше чорапогащника си.
Лиз се обърна и я помоли да й помогне със закопчалките на различните части от костюма на монахиня, и Матюс го направи.
Дафни каза:
— Можеш да събереш на кръста горната част на роклята си. Полата е по-дълга от твоята, така че ще скрива официалната ти черна рокля.
Лиз започна да сваля костюма на монахинята. Почувства студените пръсти на Матюс, докато тя разкопчаваше ципа на официалната й рокля и й помагаше да я смъкне до кръста. Тази рокля щеше да й трябва за приема. Лу я беше избрал отчасти и защото можеше да се скрие под костюма на Мария.
— Сутиенът — напомни й Дафни.
На Лиз й прилоша. Налагаше се да разголи гърдите си пред Матюс, тъй като чрез размяната на сутиените щеше да се прехвърли скритото в нейния проследяващо устройство. От бюста й не бе останало нищо, сбръчкан от кърменето на двете деца, отпуснат и съсипан от лечението от рака. Тя се обърна с гръб към Матюс, после й подаде сутиена си, като изви ръка назад в очакване тя да го вземе. Този, който й подадоха, беше с по-големи чашки. Гърдите й се загубиха в него, което й се стори доста унизително. Лиз посегна за малко тоалетна хартия, като измънка:
— Много е притеснително.
Матюс побърза да нагласи презрамките на сутиена, даден й от Лиз. Той едва побираше гърдите й и я стягаше.
— Подай ми останалата част от костюма на монахинята — поиска тя.
— Аз имам две рокли, а ти нито една — отвърна Лиз, обръщайки се, вече облечена в костюма на Мария.
— Вярно е.
— Всички тези телени закопчалки са твърде близо една до друга. Ще трябва да оставиш някои разкопчани.
— Добре че е тъмно — отвърна Дафни.
— Как изобщо функционира това? — попита Лиз, затруднявайки се да закопчае ципа си, и още веднъж се наложи да ползва помощта на Матюс.
— Разменяме си чантите — единственото нещо, по което могат да те идентифицират — и аз си намирам място и гледам филма. Стръвта е хвърлена. Всички, в това число и нашите хора, търсят монахиня, която ще напусне тоалетната с твоята чанта. Аз ще скрия чантата и те никога няма да могат да ме сбъркат с теб. Така ти изобщо няма да се появиш. — Дафни извади една червена перука от собствената си чанта. — Ще ти сложим това. Ще отидеш при Джон, който е на един от задните редове. Двамата ще излезете по време на антракта. Двама души, които напускат заедно киносалона, а не един. Мария, а не монахиня. Той ще те изведе навън, откъдето ще се отправиш към партито — по-добре късно, отколкото никога. Докато си в банката, агентите от „Специални операции“ ще продължават да те търсят между монахините. Лу го е обмислил от всички възможни страни. Не е идеално, но е най-доброто, което може да се направи.
— Как ще вляза в банката? Предполага се, че е наблюдавана, нали?
— Всяко нещо с времето си — отвърна Дафни. — Джон се е погрижил.
— Това ли е всичко, което ще ми кажеш? — попита Лиз разочаровано.
Те си размениха чантите. Лиз сметна действието за символично и си помисли, че като психолог, вероятно Матюс би могла да го обясни, но нямаше желание да го обсъжда с нея.
— А ако звънне мобилният ми телефон? Ако те ми дадат инструкции, които се разминават с плана на Лу?
— Той е репетирал всичко това с теб, нали?
Лиз се почувства съсипана. Лу наистина й бе обяснил всичко половин дузина пъти, но тя би искала да го чуе отново. Внезапно осъзна абсурдността на желанието си, предвид сегашното им местонахождение.
Дафни я инструктира: