Дили изглеждаше шокиран, че я вижда. Тя пристъпи към него толкова близо, колкото никога до сега не си бе позволявала, и прошепна ясно в ухото му:
— Знам, че би трябвало да докладваш за моето пристигане, Дили. Повярвай ми, знам всичко по този въпрос. И това е решение, което ще трябва сам да вземеш. Но ако го направиш, случилото се с Тони Лароса ще сполети и мен. — Лиз го целуна по бузата, взе си чантата и се отдалечи, без да поглежда назад.
Както обикновено, за да стигне асансьорът до етажите с ограничен достъп, а именно двайсет и петия и етажа за информационно-технологичната обработка на данните, трябваше да се използва идентификационна карта. Заради партито системата бе изключена и в кабината бе поставен човек от охраната, който да съпровожда гостите. Това се оказа непредвидено усложнение. За да избегне опасността да бъде видяна от охранителя, Лиз трябваше да използва отново стълбището, което беше преди площадката с асансьорите. Тя се изкачи до двайсет и петия етаж за по-малко от десет минути, запъхтяна, с разтуптяно сърце и болки в прасците. Като мушна отново картата на Тони, Лиз влезе на етажа през вратата в дъното на коридора, който беше зает от сервитьорите на кетъринг фирмата. Посрещна я силен шум от гласове и ароматът на пилешки шишчета във фъстъчен сос. Минута по-късно тя бе още една официално облечена жена на партито, на което присъстваха десетки гости.
Лу бе приел предизвикателството, воден от убеждението, че дискът на Хейс ще стигне до нея. Тя не бе толкова уверена, като знаеше, че Дейвид е под наблюдение, и смяташе, че без прякото му участие трансферът няма да се осъществи. Но това беше шоуто на Лу и тя играеше ролята си, както бе инструктирана. В главата й един въображаем часовник продължаваше да отброява минутите, които оставаха до корпоративното обединение.
Болд звънна на Гейнис и я попита къде е.
— Влизам във фоайето откъм търговската зона.
— Видяха те да влизаш. Поставиха момчета там.
— А мишената? — попита Боби, имайки предвид Лиз.
— Тя е вътре.
— Опа! — възкликна Гейнис. — Трябва да вървя. Има опасност да ме хванат.
Тя прекъсна връзката, преди Болд да успее да й напомни, че ако прикритието й като сервитьорка към кетъринг фирмата се провали, трябва да използва полицейската си карта пред банковите охранители, а ако се озове лице в лице с Кречки или Риз, трябва да стовари вината върху него. Болд на свой ред ще твърди, че в крайна сметка става дума за жена му и ако иска да вкара детектив в банката, то това е негово право. В действителност изобщо не беше така, но можеше да преживее едно кратко конско от Риз, ако се налагаше.
Лу мислено подканяше телефона си да звънне, очаквайки потвърждение, че Лиз е стигнала до двайсет и петия етаж. Дори и тактиката с празния асансьор да привлечеше вниманието на охраната, Болд не очакваше от страна на банката да бъдат предприети драстични действия. Никой здравомислещ човек нямаше да закрие партито за обединението точно когато „младоженците“ приближаваха брачното ложе.
Лу отпусна глава на облегалката, като разбираше, макар и да не го приемаше напълно, че трябва да чака отвън като режисьор зад кулисите, който само наблюдава пиесата.
После телефонът звънна. Беше Хайман, който докладва от службата за сателитно наблюдение:
— Ескаладата се движи на юг. В момента се насочва към Фриймонт. Ако питаш мен, целта му все още е центърът на града.
След като провери отново дали прическата и червилото й са наред и намести колието от перли на шията си, Лиз зави зад ъгъла и се озова в залата на двайсет и петия етаж. Тя веднага забеляза прошарената грива на Филип Креншоу сред претъпканото помещение. Реши за момента да избегне срещата с него. Филип бе старателно уведомен за всички аспекти на случая с незаконното присвояване от Лиз, полицията, Бюрото за криминални разследвания и прокуратурата. Лиз не искаше да я види и после да вземе да звъни на разни телефони, за да я проверява. Ако пътищата им се пресечаха, добре, щеше да му каже насаме, че е прибягнала до това, което сега приличаше на хитрост, но все още не е взела софтуера, нито й е бил даден номера на сметката, което беше самата истина.