— Мамо — каза Майлс, сочейки към пода. — Виж добре, обувките ти кални са две. — В училище го учеха на всевъзможни изрази като този.
Лиз сведе поглед и пулсът й се учести. По подметките и на двете й обувки имаше полепнала кал и стръкчета трева. Ходих на среща с доставчиците. Да бе. А Шерлок Холмс пускаше водата в тоалетната вместо Сара.
Отначало не можа да си спомни кога е излизала от колата, но после се сети, че отвори и затвори предния капак, точно както й поръча Дейвид.
Тя погледна към всекидневната, откъдето трябваше да се появи Лу, като се чудеше дали вече не е забелязал калта. Ако сега тепърва опиташе да я скрие, дали нямаше да усложни още повече нещата? И двамата знаеха, че в центъра на града няма място, откъдето да донесе със себе си кал и трева. Доставките се извършваха от изключително популярен ресторант, наречен „Див джинджифил“. Самият Лу й бе помогнал да го избере. А между банката и ресторанта нямаше градски паркове. От тоалетната се разнесе клокоченето на вода.
Лиз напълни шепата си с вода от чучура на чешмата и я изля върху блузата си, отскачайки назад, сякаш се намокри случайно.
— Ау! — възкликна тя и започна да я изтръсква. Копринената блуза стана полупрозрачна и залепна за гърдите й, каквато всъщност беше и нейната цел, защото знаеше, че ако нещо е в състояние да отвлече вниманието на Лу от обувките й, то това е мократа й блуза.
Баща и дъщеря се появиха на вратата.
— Справи се сама с всичко — обяви съпругът й.
— Оплисках се — съобщи му тя.
— Излезе ми късметът — подсмихна се Лу, когато я видя.
Лиз го намрази, че е толкова предвидим; че й позволява да се възползва от преимуществата си по този начин.
— Ще се преоблека.
— Надявам се да не го правиш — отвърна той, променяйки смисъла на репликата й8. Лу Болд обожаваше играта на думи. — Съкровище?
Не усети, че се е разплакала, преди зрението й да се замъгли. Тя избърса дясното си око с пръсти.
— Пак тези хормони.
Съпругът й я изгледа странно, сякаш виждаше непозната жена, но, изглежда, повярва на думите й, а от това я заболя още повече.
— Ще ти помогна в къпането.
— Мерси.
— Тяхното, не твоето — подразни я той.
— Знам.
— Добре ли си?
— Не — призна му тя.
— Добре. — Той се обърна и влезе в кухнята. — Ела, когато решиш.
Когато най-накрая се озоваха в леглото, Лиз осъзна, че моментът е ужасно неподходящ за това, което се канеше да направи. Лу й говореше колко е изморен, тъй като не се наспал предната нощ заради Дани Форман. Тя беше забила нос в едно църковно списание със свидетелски показания на излекувани хора и прелистваше страниците в търсене на напътствие. Знаеше, че рано или късно ще попадне на такова, стига да упорства. Накрая, след като прочете една статия за въздържанието, тя остави списанието.
И събра кураж.
— Може ли да поговорим за минута?
Той сподави една прозявка и отговори с да. Имал предвид не, но щял да се постарае да не заспи.
— Не съм ходила при доставчиците. — Изведнъж усети как някаква тежест се махна от нея и я обзе радостта на дете, наблюдаващо издигането на балон с горещ въздух в синьото небе.
— Знам.
Миг на недоверчивост.
— Знаеш?
— Ходила си за подаръци на рожденика, нали? Бях готов да те прикрия, ако се наложи. Аз възнамерявам да му купя спортно сако. Непрекъснато ме пита за сако като моето. От туид може би. За концерта му. Можеш ли да си го представиш? Малка риза с копчета и вратовръзка? Кажи ми, че няма да е изумително.
— Наистина ще е изумително — отвърна тя, като преглътна буцата, надигнала се в гърлото й, и го погали нежно по косата. Нямаше да се случи. Не и тази нощ. Лу затвори очи и се усмихна, потънал във фантазиите си. Лиз го погали отново. — Аз ще загася лампата.
— Ъм — отговори той в просъница.
8
Думата, използвана в английския текст за „преоблека“, може да бъде преведена и като „променя“. — Б.пр.