— Признайте си, госпожо Болд — изведнъж заяви Шарлот, с което накара сърцето на Лиз почти да спре. — Знам какви са ви истинските основания за промяната на плана.
Почувства, че пребледнява като платно, а ръцете й се вледениха.
— Шоколадохоличка, а? — изстреля Шарлот. — Признайте греховете си, госпожо Болд!
От гърлото на Лиз се изтръгна нервен смях.
— Хвана ме! — каза тя, а треперещите й колене омекнаха. — Аз и шоколадът! Разкрита съм. Да им дадем да хапнат малко торта.
— Кога?
— Да ги оставим още няколко минути да се наслаждават на ордьоврите и после да ги изненадаме. — Лиз хвърли поглед към дъното на залата и ярко осветения офис на охраната. — И не забравяй свещите и осветлението в залата. Филип иска да бъде драматично.
Шарлот засия:
— Ще кажа на обслужващия персонал.
— Аз ще го направя — отвърна Лиз в желанието си да намери извинение, а и възможност да сведе до минимум движението си из залата. — Ако някой ще опитва предварително тортата, това ще съм аз.
Шарлот се ухили и Лиз побърза да тръгне, преди устата й да я вкара в истинско затруднение. Никога не е умеела да лъже убедително, дори и през месеците на любовната си връзка с Дейвид. Ако Лу не беше толкова погълнат от работата си по онова време, щеше да е разбрал много по-рано.
Сервитьорите от кетъринг фирмата „Уайлд Джингър“ бяха узурпирали както тясната кухня, така и конферентната зала срещу нея надолу по коридора, близо до стълбите, по които Лиз се бе качила само преди минути. Азиатските аромати на джинджифил, стафиди и канела се засилваха, колкото повече се приближаваше. Отне й минута да открие отговорничката, с която бе уговаряла партито. Срещата им на четири очи беше сърдечна и делова. Лиз поиска тортата да бъде поднесена по-рано от уговореното и отговорничката не видя никакъв проблем в това, като помоли да й се предоставят пет-десет минути, за да бъдат вдигнати ордьоврите и да бъде организирана промяната. Лиз й каза, че Шарлот ще намали осветлението по даден знак, знаейки много добре, че флуоресцентните лампи на тавана не се изгасяха. Целият етаж щеше за кратко да потъне в сумрак, а вниманието на гостите щеше да се съсредоточи върху свещите и тортата. Точно от този момент се нуждаеше.
На половината път по коридора тя влезе в един празен офис и извади мобилния си телефон. Лу веднага отговори.
— Вътре съм. Гледай за лампите. След пет, може би десет минути.
— Те претърсват киносалона. Риз сигурно скоро ще се досети, ако вече не го е направил. Ще си помислят, че си била принудена да участваш в това, но ще продължават да очакват от теб една от двете пароли.
Майлс6, Сара4. Тя не възнамеряваше да използва нито една от тях; нямаше да предупреди Пахван Риз за истинския трансфер.
— Вкарах Боби вътре като сервитьорка — продължи Лу. — Когато си свършиш работата, трябва да ми се обадиш.
Беше подчертал необходимостта да му позвъни поне дузина пъти и тя се подразни, че го повторя отново.
— Запомних го вече, Лу. — Подсъзнателно съжали за тона си, надявайки се, че в каквато и жена да се бе превърнала през последните няколко седмици, сега нямаше да се провали.
— Добре. — Болд затвори.
Лиз мушна мобилния телефон обратно в чантата на Дафни и се завъртя на стола, приготвяйки се да излезе.
— Помислих си, че си ти — каза плътен мъжки глас, който позна, преди да вдигне поглед. Дани Форман бе застанал на вратата.
— Не бих пропуснала собственото си парти — отвърна тя.
— С кого говори току-що? — попита той. — С Лу?
„Колко ли бе чул?“ Не можа да си спомни какво бе казала в края на разговора. Кафявият плик с диска си стоеше в чантата. „Колко ли знае?“
— Не си спомням името ти да фигурираше в списъка на поканените — отвърна тя.
— В този момент половината отдел „Специални операции“ претърсва в киното.
— Но не и ти.
— Не и аз. Исках да се уверя, че все още е в сила уговорката ни. Да защитя щатската инвестиция в това разследване.
Ако парите отидеха някъде другаде, а не в сметката на Свенград, децата й нямаше да бъдат в безопасност. Помисли си, че вероятно и Дани Форман вече го е разбрал. После каза:
— Чудя се какво ли би си помислил Пахван Риз за твоето присъствие тук. А също и Лу. Не би ли могло то да развали всичко?
— Тук съм, за да се уверя, че ще се измъкнеш безопасно.
От думите му я побиха тръпки. Лу я бе предупредил, че никой не би искал тя да си спомни номера на сметката, по която щеше да извърши превода. Изрече мислите си, преди да успее да си затвори устата: