— Това не е правителствена сметка, нали, Дани? Никога не е била. Ти го свързваш с Дарлин. Това е нещо между теб, Дейвид и онзи тип Свенград.
— След извършването на този трансфер те заплашва сериозна опасност.
— От кого? Какъв е планът ти, Дани? Колко съм застрашена?
— Грешиш, Лиз. Ужасно грешиш. Това е правителствена сметка. Казах ти и преди: нуждаем се от парите като доказателство, ако се стигне до обвинение. Съвсем просто е.
— Просто? — възкликна тя. — Наистина ли можеш да го твърдиш? — Не знаеше как да разбере какво си мислеше той. Наполовина в сянка, лицето на Дани Форман изразяваше упорство. — Да се обадя ли на Лу или на хората от „Специални операции“ и да им благодаря, че са те изпратили? Да помоля ли охраната да им се обади, че си тук, на приема? Как искаш да процедирам? — Чувстваше как препускаха секундите, заедно с тях се изпаряваше и шансът й да се промъкне в офиса с универсалните компютри.
— Ще дойда с теб — заяви Форман. — Аз самият ще въведа номера на сметката. Не бихме искали от нерви да сбъркаш номера.
Това изобщо не бе предвидено.
— Свързването с фондовете изисква номер на сметка, номер на рутера и име за сметката. Съвсем просто е, Дани. Няма да го сбъркам.
— Ще дойда с теб. Погледни го от тази страна: в случай на процес мога да свидетелствам за твоите действия, което ще защити всички ни.
— Ще е чист късмет, ако успея да вляза и аз самата. А двамата? Не се обиждай, Дани, но не си облечен подходящо за случая. — Сред гостите, събрани в залата, половината носеха смокинги. Форман изглеждаше така, сякаш бе спал с дрехите си през изминалата седмица.
— Ще вляза там с теб.
Затърси трескаво начин да му се изплъзне. Тогава я осени идея как да го направи, но щеше да й е необходимо да спечели преднина. Освен това щеше да й е нужен резервен план, за който разчиташе на Лу. На Лу и на Боби Гейнис — джокер, чието присъствие бе неизвестно на Форман, защото бе неизвестно и на хората от „Специални операции“.
— Добре — каза тя, — печелиш.
По лицето на Дани първо се изписа изненада, а после самодоволство, преди Лиз да продължи:
— Знаеш ли как се връзва папийонка, Дани?
Той се намръщи, а после схвана намека й.
— Трябва да те приведем в приличен вид — добави тя. — Да видя какво мога да измисля заедно с отговорничката от кетъринг фирмата. Нали всъщност аз съм я наела. — Беше го поставила натясно и двамата го знаеха.
— Ще дойда с теб — заяви Форман.
Искаше й се да възрази, но не се чувстваше уверена, когато лъжеше, и се опасяваше, че той ще разкрие лъжата й. Кимна в знак на съгласие, докато мозъкът й трескаво се опитваше да открие как да се измъкне от тази ситуация — Дани Форман беше бреме, което не можеше да си позволи.
Мислейки по-трезво от нея, той каза:
— Дай ми мобилния си телефон.
Лиз бръкна в чантата си, извади телефона и протегна ръка към него, но без да го пуска все още.
— Ще го вземеш ли? И какво ще кажеш на Свенград, като позвъни? Нуждаеш се от информацията, която ще ми даде по телефона, иначе няма да има процес срещу него, нали така?
— Досега трябва да си се сдобила с нея.
— Но я нямам — отговори тя, като се запита, тъй като лицето му се изопна още повече, дали не му бе казала твърде много. Това беше светът на Лу, светът на Дани Форман, а не нейният.
Тя понечи да върне телефона в чантата си, но Форман го грабна от ръката й.
— Още една причина, поради която се нуждаеш от мен — заяви той и го пъхна в джоба си.
Телефонът й бе необходим. От „Специални операции“ щяха да следят за всички обаждания от и към банковите телефони; не искаше да бъде засечена, докато набира номера на мобилния телефон на Лу. Освен това още очакваше позвъняване от Свенград. Да не говорим за Лу.
— В офиса със сървърите има охранителни камери — каза Форман. — Риз е поставил камери, насочени към двете клавиатури, в случай че основното устройство, проследяващо софтуера, излезе от строя.
Лиз си даде сметка, че той просто си говореше. Беше прав; тя бе информирана и за местоположението на тези камери.
— Лу го измисли, нали? — Искаше да види какво целеше той.
— Лароса предостави на Хейс възможността да контролира вашите охранителни камери — продължи да теоретизира Форман. — Свенград не ти се е обадил, защото знае, че все още не си влязла в стаята с ограничен достъп. Той очаква твоя ход. — Замълча, после додаде: — Когато влезе тази вечер, използва ли твоята идентификационна карта?