Лиз бе сметнала, че използването на идентификационната карта на Тони Лароса е трябвало да я скрие от хората от „Специални операции“, а не от Свенград. Едва сега си даде сметка, че Лу е имал предвид да я предпази и от Дани. Тя стисна здраво чантата си, когато Форман посегна към нея. Изпита силна потребност да защити плана на съпруга си, какъвто и да бе той.
— В този коридор има охранителна камера. Знам го със сигурност. Ще бъдеш записан от камерата, ако дойдеш с мен. Това може да ми отнеме минутка. — Тя се изскубна от ръката на Форман.
Обърна се и излезе от офиса, а Дани я последва. Двамата тръгнаха по коридора към дъното му, където беше вратата, водеща към аварийната стълба. Лиз трескаво се мъчеше да открие начин как да се справи със ситуацията. Форман вървеше половин крачка по-назад, вляво от нея. Не можеше да се обърне и да избяга от него. Трябваше й пауза, начин да спечели няколко секунди преднина, секунди, през които нямаше да забележи отсъствието й.
В малката кухня тя представи Форман на отговорничката като „служител на реда“. Обясни, че той се нуждае от прикритие и че тя е решила, че може да заеме мястото на някой от сервитьорите само за няколко минути.
— Трябва му бяла риза и папийонка — отвърна жената.
— Сетих се за това — каза Лиз. — Ето защо се обръщаме към вас.
Отговорничката прецени с поглед Форман подобно моден дизайнер и каза:
— Нека да говоря с Майкъл. Той е почти колкото вас на ръст.
След няколко мъчителни минути пред Дани се изправи млад мъж с бяла риза и папийонка.
— Ще използваме офиса — заяви Форман, като посочи вратата в дъното на коридора. — Чакай ме тук — нареди той на Лиз.
Форман и сервитьорът поеха по коридора и влязоха в офиса да си разменят ризите и Дани да си върже папийонката. Той остави вратата на офиса открехната, за да не може тя да мине оттам незабелязано.
Лиз леко се усмихна. Мишката сама бе влязла в капана, и то съвсем доброволно. Тя придърпа отговорничката по-близо и й прошепна:
— Когато ви попита, кажете му, че сте били с гръб към мен и не сте видели къде съм отишла.
Преди изненадания израз да изчезне от лицето на жената, Лиз леко натисна паникбутона на вратата, водеща към стълбището, след това я бутна с крак да се отвори и се измъкна навън. Студеният въздух я блъсна в лицето. Дишаше трескаво и краката й трепереха от притока на адреналин. В края на стълбището беше свободата и за момент я обхвана огромно изкушение.
Преди да стигне първата площадка, чу отдолу шум от забързани стъпки. Вероятно се качваше някой от охраната. Съвпадение ли бе това? — зачуди се тя. Случайна проверка на охраната? Или идентификационната карта на Лароса бе предизвикала мащабно издирване? Ако беше проверка, те нямаше да нахлуят през главния вход на официално парти, а щяха да използват стълбището, както съвсем ясно се чуваше. Тя се зачуди дали да се върне към относителната сигурност на двайсет и петия етаж, който бе напуснала. Стъпките продължаваха да се изкачват към нея, и то със скорост, която подсказваше, че човекът бе във форма, а това подсили убеждението й, че бе някой охранител. Най-накрая, тъй като нямаше къде да се върне, Лиз изпъна снага, хвана се за перилото и заслиза бавно надолу. Тя беше една от петте най-влиятелни личности в „Уест Корпорейшън“, а тази сграда принадлежеше на „Уест Корпорейшън“ — поне още няколко минути.
Боби Гейнис се показа на площадката, облечена в черно-бялата униформа на сервитьорка.
— Госпожо Болд? — възкликна тя, очевидно изненадана. — Какво има?
— Дани Форман е горе. — Лиз й обясни затрудненото положение, в което бе изпаднала, и за какво й бе нужна Гейнис, като говореше бързо и тихо.
— Добре — отговори Боби, когато тя свърши.
— Не можеш да влезеш на двайсет и петия етаж от това стълбище без идентификационна карта. Достъпът е забранен.
— Значи ще чукам, докато някой отвори — отвърна Гейнис.
— Ако не успееш… — Лиз порови в чантата на Дафни и подаде на Боби идентификационната карта на Лароса, като й каза да я използва. — Но само ако никой не ти отвори вратата. Ако Дани те пита дали си ме видяла…
— Форман не ме познава. Аз съм най-обикновена сервитьорка, която се е измъкнала навън да изпуши една цигара и се е заключила. Да се надяваме, че отговорничката ще приеме това обяснение.