— Извинете?
— Ние дарихме известно количество хайвер за тазвечерното тържество. Съвсем в последната минута. Осем унции белуга39. И още осем есетра.
Това обясняваше защо бе получил покана.
Мъжът, който беше следил децата й, който беше заплашил, че ще покаже видеокасетата, каза:
— Ние с вас имаме общи интереси. — Той не отделяше очи от нея, като я задържаше с настойчивия си поглед.
Почувства се слаба, на прага на припадъка. Каквото и да си бяха мислили Лу, Форман и Риз, никой не се бе подготвил за този момент. Предпочитайки да не показва своята слабост, тя положи усилие да не отстъпи назад, дори направи крачка напред и почти го докосна.
— Нямам нищо общо с вас — отвърна Лиз и го изгледа прямо.
Усмивка раздели прошарената му брада от мустаците. Свенград сякаш се забавляваше.
— Искам само няколко минутки от времето ви, Елизабет. — Той наведе глава, така че тя почувства дъха му да стопля шията й. — Харесва ми как изглеждате, облечена в сатен — добави тихо. После изправи отново глава и си възвърна самоуверената усмивка. — Да, една обиколка би ми харесала. Моля, водете.
Лиз зърна Шарлот, която й даваше знак. Тя вече не седеше на масата за регистриране, а стоеше до вратата, водеща към коридора, където допреди малко стоеше с Форман и отговорничката. Шарлот помръдна пръст, показвайки й, че се готви да загаси лампите, и Лиз кимна, като вдигна показалеца си — една минута, знаейки, че нейният миг бе настъпил.
Тя тръгна настрани и Свенград я последва. Двамата минаха през няколко разговарящи групи, когато Лиз чу някой да вика името й. Позна гласа на Филип — повикване от шефа. Тя се обърна, помаха и бързо посочи към Шарлот, после потупа китката си, показвайки, че е време. За нейно облекчение това се видя достатъчно на Филип. С периферното си зрение забеляза Дани Форман, който носеше табла на високо вдигнатата си ръка. Без да среща очите му, продължи забързано, последвана от Свенград. Представи си как зад нея Форман маневрираше сред гостите на партито, за да я настигне.
През оставащите й трийсет секунди Лиз мина край няколко компютри и стигна до стъклената преграда, зад която беше първият AS/400.
Извърна се навреме, за да види Дани в сервитьорското му облекло, с изкривена папийонка на врата, да крачи бързо към тях. Лявата ръка на Лиз се поколеба над зеления екран на устройството за идентифициране на длани — устройство с размерите на книга, монтирано до вратата на остъклената стая, като в дясната държеше идентификационната си карта. Мушна края на картата в декодера.
Изведнъж лампите угаснаха. Гостите ахнаха и се обърнаха към тортата със запалени свещи, която се появи на вратата в противоположния край на залата. Лиз притисна длан към екрана и видя как малката червена точка се смени със зелена. Чу щракването на електронната ключалка. Свенград буквално се притисна в нея.
— Чакай! — извика Форман, все още на няколко крачки по-назад.
Залата се изпълни с призрачни сенки и силуети; единствената светлина идваше от надписите „Изход“ и далечния блясък на свещите върху тортата, отразявани от предпазната стъклена врата. Зад високия силует на Дани се появи по-дребна фигура.
— Агент Форман — изрече женски глас, — аз съм детектив Гейнис от Сиатълското полицейско управление. Намесвате се в полицейско наблюдение.
Лиз се възползва от краткото му разсейване, за да отвори вратата и да се шмугне през нея, но плътно следващият я Свенград също се промъкна. Тя се обърна рязко и блъсна мъжа, който й препречваше пътя, после побърза да хлопне вратата. Прозвуча едно приятно за слуха й щракване точно когато Форман се извърна от Гейнис и се втурна към вратата. Дебелото стъкло заглуши думите, които той каза на детективката, но дори и на оскъдната светлина Лиз долови излъчваната от него ярост.
Тя забърза към вратата на съседната стая със сървъра, отвори я и се обърна да дръпне Свенград да мине пред нея точно когато лампите на тавана бяха отново светнати. Приглушено електрическо бръмчене изпълни стаята. Сървърът беше лъскава, тъмносива машина. Отблизо изглеждаше много по-голям, отколкото си го спомняше. Лиз веднага се залови за работа, като нямаше представа колко шум можеше да вдигне Дани Форман, колко много проблеми би могъл да й създаде. Тя пусна кафявия плик на пода, мушкайки оптичния диск, който бе в него, в сървъра, благодарна, че подобни операции изискваха много малко от оператора. Дискът се зареди автоматично. На сървъра проблеснаха няколко светлинки и Лиз съсредоточено се взря в екрана, изчаквайки инструкциите, за да вкара информацията.