„ВЪВЕДИ:
ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПОТРЕБИТЕЛЯ:
ПАРОЛА:“
Настъпи нейният миг. Без нея сървърът не би позволил достъп. Лу беше категоричен как точно трябва да използва този момент и тя стигна до най-важното според нея изпълнение в живота си.
— Без мен това няма как да стане — каза тя на Свенград.
— Не минахме през всички тези проблеми, за да променяте сега становището си.
— Видеокасетата.
— Ще я получите.
— Да, ще я получа — заяви тя. — А вие ще си върнете компанията и ще ви презаверят паспорта, когато го направя.
— Какво означава това?
— Послание от моя съпруг. Quid pro quo40. Разбирате ли латински, господин Свенград? Той ми поръча да ви кажа, че е говорил с правителството да откаже лиценза на вашите продукти. Освен това е накарал Службата за имиграция и натурализация да направи паспорта ви невалиден за пътуване извън страната. Всичко зависи от връщането на касетата.
— Вкарайте паролата си — каза едрият мъж.
Лу я беше инструктирал стъпка по стъпка за всичко с мисълта, че разговорът ще се осъществи по телефона. Обаче при личния контакт на нея й се стори много по-трудно да го каже убедително.
— Вашата компания и свободата ви срещу касетата — заяви тя. — Дайте ми дума.
— Имате думата ми — отвърна Свенград.
Лиз нито за миг не му повярва.
Лу беше настоял тя да се пазари със Свенград въпреки повтаряните от нея аргументи, че той държи всички карти. „Сложно е“ — бе отговорил мъжът й и бе продължил да настоява, че не може да й каже всичко за своя план.
Лиз написа своя потребителски идентификационен код, после паролата, която се появи на екрана като серия звездички.
Свенград я блъсна настрани и седна на стола, а тя не направи опит да се бори с него. Само му каза:
— Щях да използвам информацията за сметката, която ми подадете. Можехте да ми се доверите.
Едрият мъж наблюдаваше екрана, докато на него се изписваха различни команди и малкия графичен знак, показващ времето за зареждане, който се движеше като живак в термометър и постепенно нарастваше.
— Така е по-добре — каза той.
Една от инструкциите за зареждане привлече погледа й — банкова сметка, която разпозна — и Лиз за първи път разбра какво бе направил Дейвид, за да скрие парите. „Блестящо!“, едва не извика на глас.
Най-накрая прозорецът, който и двамата чакаха, се показа — предварително програмирано меню, предлагащо опции за компютърен трансфер. Свенград я предупреди да стои зад него. Той измъкна лист хартия, придърпа клавиатурата на скута си, наведе се ниско над нея и внимателно набра информацията. Тя се запита дали знаеше за камерата на тавана, която бе насочена надолу, или просто действаше инстинктивно. Какъвто и да бе случаят, Свенград вероятно бе подготвен от Хейс как да се предпази от наблюдението. Целият процес трая съвсем кратко. Лиз си мислеше с удивление как всички тези седмици на агония завършиха само с няколко удара на клавишите и за не повече от две-три минути.
Свенград натисна клавиша „Enter“. Екранът потрепна, после на него се показа графиката, съобщаваща, че трансферът е завършен.
— Готово — заяви той, поглеждайки триумфално към Лиз.
Лу й бе казал няколко изречения, карайки я да ги повтори внимателно, в случай че Свенград остави отворена телефонната линия, докато й дава писмени инструкции. И сега тя ги каза.
— Да, добре… Аз например никога не се доверявах на Дейвид, що се отнася до програмирането. — Триумфът по лицето на едрия мъж моментално бе заменен от безпокойство. — И двамата видяхме, че парите бяха прехвърлени. Искрено се надявам, че са пристигнали там, където смятате, че сте ги изпратили.
— Дейвид Хейс би трябвало да знае, че е опасно да ми прави сечено.
— Да — каза Лиз. — Точно така мисля и аз.
Екранът показа, че дискът се преформатира. Дейвид го бе програмирал да се самоизтрие, както и да заличи всички следи за трансакцията, след като бъде завършен преводът.
— Изглежда е помислил за всичко — каза Лиз, отивайки към вратата, следвана от Свенград, на когото му отне известно време да стане от стола. Тя мина през стаята с втория AS/400 и после бързо излезе през вратата обратно в залата. Този път Свенград бе точно зад нея.