Дани Форман и Гейнис ги наблюдаваха. Дани пушеше, но за изненада на Лиз той отстъпи встрани, давайки им път да минат. Гейнис, която го държеше за лакътя, не отделяше очи от него. Лу бе обяснил на Лиз, че мотивите на Форман са под въпрос и по всяка вероятност през изминалите няколко минути Боби му бе дала право на избор.
Лиз нямаше какво да каже на Дани Форман. Тя искаше децата й да се върнат у дома и да си възвърне поне някакво подобие на нормален живот. Искаше й се да напусне това парти, тази сграда и да се озове вкъщи, в леглото си, макар да знаеше, че за нея нещата едва ли щяха да бъдат толкова прости.
Гейнис изрече забързано:
— Каквото и да сте направили там, вътре… Алармената система се задейства. Хората от „Специални операции“ се качват нагоре. Ние с Форман ще се опитаме да минем по стълбите. На вас, господин Свенград, бих препоръчала да се върнете на партито. Ако се опитате да напуснете сега, ще ви разпитват. Опасявам се, госпожо Болд, че те преследват вас. Ще ни бъде от полза, ако ги позабавите малко.
Лиз кимна. Групичката се разпадна, когато Филип се приближи.
— Господин Свенград — каза любезно шефът на отдела. Изведнъж по лицето му се изписа неудобство. — Виждам, че вече сте се запознали с Елизабет.
— Да — отвърна едрият мъж. — Тя тъкмо ми обясняваше някои от усложненията около обединението — допълни, като погледна към Лиз. — Много впечатляващо.
Филип хвърли един поглед на Лиз, а после надзърна в стаята със сървъра. Не се знаеше какво щеше да стане с Лиз, когато подозренията и неизбежните разпити започнеха. Филип се приближи до нея и я прегърна през раменете.
— Страхотно парти, Лиз. Чудесно организирано. — Той погледна към едрия мъж. — Ако имате още въпроси, господин Свенград, можете да се обърнете към мен.
В този момент от асансьора изскочиха четирима агенти и накараха мнозина от присъстващите да обърнат глави към тях.
Лиз се развълнува, когато забеляза сред тях Лу, който оглеждаше залата, докато не я откри. След това той забеляза до нея Свенград и по лицето му се изписа тържество. Гордост. Предизвикателство.
— Какво става? — попита Филип, като погледна подозрително към Лиз.
— Това… — заяви тя — е моят съпруг!
24.
Лиз и Болд стояха в антрето до входната врата на своя дом, до тротоара бе паркирана джетата на Ла Моя. Беше пет сутринта. Бледите лъчи на слънцето тъкмо пробиваха облаците. И двамата бяха изкарали на крак цялата нощ — Лиз я разпитваха хората от „Специални операции“, а Болд пишеше доклад, който в по-голямата си част бе пълен с лъжи.
— Казах им точно как го е направил Дейвид — обясняваше Лиз. — Разделил е парите на стотици малки суми — от по няколко цента или долара — и е прикачил тези суми към различни сделки, като такси на Комисията за ценните книжа и борсата. Било е възможно, защото сметката на комисията е една от малкото сметки, върху които не упражняваме одитиране, освен ако правителството не подаде официално оплакване. Дейвид непрекъснато е въртял през системата тези малки суми, вписани като търговски такси на комисията, които няма как да свържем и проследим. Само софтуерът е знаел къде са тези пари в даден ден. Предполагам, че в края на всяко тримесечие, точно когато таксите за комисията е трябвало да бъдат прехвърляни във Вашингтон, седемнайсетте милиона са били събирани в сметката на комисията, която държим отворена за правителството, давайки на Дейвид възможността да ги „засече“ — тя натърти на думата — и да ги завърти отново в мрежата. Там те са щели да бъдат на сигурно място за няколко седмици, месеци или години. Дейвид е намерил начин да ги блокира и те просто са стояли в системата, въртели са се в нея, без нашите одитори да могат да ги идентифицират. Корпоративното обединение е означавало, че нашата сметка за внасяне на такси към комисията ще бъде закрита и балансът ще бъде платен. Всичко това се прави автоматично всяко тримесечие — на правителството се плаща дължимото — и предстоящото закриване на сметката го е принудило или да изтегли парите, или да ги загуби завинаги. Правителството неизбежно щеше да съобщи за просрочването и може би едва тогава ние щяхме да открием машинацията.
— Всъщност те са можели да задигнат седемнайсетте милиона само четири пъти в годината.
— Предполагам, че е така. Дейвид не е искал те да се трупат нито много дълго, нито много често. Одиторите са можели да забележат, макар че е съмнително. Основната цел е била парите непрестанно да са в движение.
— И никой не е докладвал за некоректните такси в своите отчети?