Беше обяснил подробно на Болд в опита си да го спечели за идеята. Кутията в багажника излъчваше електромагнитен импулс, всъщност поток от радиовълни, които прегрупираха всеки магнитен заряд. Военните години наред бяха разработвали технологията — открита първоначално като страничен ефект при разбиването на атом, енергиен импулс, който не бе радиоактивен, но спираше и разрушаваше всеки уред, в който имаше запаметяващ чип. Устройството бе обемисто и тежко, а и твърде подозрително, за да бъде внесено тайно в самолет, макар да се смяташе за възможно терористите да го използват по пътищата.
— Мисля да го направим по старомодния начин — каза Болд. — Остави Джеймс Бонд на киното. — После добави: — Ще поговоря с него. Това е всичко.
— Той никога няма да ти върне касетата.
— Може и така да стане.
— Всичко, което ще направя, е да включа уреда и да го насоча. Той ще използва кабелите в сградата като огромна антена. Импулсът — радиовълната — влиза в тях и всичко, намиращо се в радиус от четири до шест метра от стените, което означава — абсолютно всичко, включено или не, излиза извън строя. Бам! Изтрито. Нулирано. Дяволски феноменално е. Клетъчни телефони, пейджъри, калкулатори. В джоба ти. В бюрото. Дори в сейфа. Хладилниците също имат запаметяващ чип. Знаеше ли го?
— Мисля този път да оставим на мира хладилниците му.
— Без значение какво ти казва, той ще запази копие от видеокасетата. Ти самият го каза. После ще му бъдеш в ръцете. Ще те притежава, серж.
Болд хвърли поглед към Ла Моя. Не му харесваше как приятелят му говореше за това.
— Устройството ще я изтрие. То е магнитно. Всичко в тази сграда ще бъде изтрито. Без значение къде е. Хоп! И готово! Ще ги изпечем!
— Ще го направим по моя начин.
— Добре, серж. Но ако открия извод отвън, ще открехна багажника и ще включа тази джаджа. Предлагам ти да си оставиш мобилния телефон в колата.
Болд знаеше, че Джон имаше добри намерения, и първоначално даже бе подкрепил идеята, защото ефективността на технологията звучеше убедително. Но ако уредът заработеше, в което почти бе повярвал, че е възможно, нямаше да е разумно това да се случи по време на срещата му със Свенград. Обясни го на Ла Моя и видя, че ентусиазмът му спадна.
Сержантът остави Болд пред ламаринения склад и му пожела късмет. Лу всъщност си взе мобилния телефон, след като го настроиха да набира номера на Ла Моя само с две натискания на един и същ бутон. Болд щеше да държи ръката си на телефона в джоба на палтото си, готов да извика кавалерията, ако се наложеше. Въпреки че инструкциите му към Ла Моя бяха да извика подкрепление и да изчака, докато то дойде, Болд знаеше, че Джон никога не би чакал. Това му беше хубавото.
Ясмани Свенград седеше зад бюрото си в офиса, обособен в хладилната част на склада. Болд забеляза още двама души охрана. Единият бе Алексеевич, който изглеждаше като бледа сянка в сравнение с последния път, когато го бе виждал. Двамата мъже не показаха по никакъв начин, че вече се познават. Лу бе претърсен и оръжието и мобилният му телефон временно бяха конфискувани. Така планът му да сигнализира на Ла Моя пропадна. Пълнителят бе изваден от пистолета му, който сега лежеше безполезен до телефона му в далечния край на голямото бюро. Болд задържа погледа си на телефона. Ако се хвърлеше към него, може би щеше да успее да даде сигнал.
Този път той седна на стола, без да чака покана.
— Къде са? — попита Свенград. Беше си подстригал брадата наскоро, вероятно за приема, който бе свършил преди двайсет и четири часа.
— Къде са какво? — Едно от най-практикуваните умения на ченгетата бе изкуството да лъжат. Разпитите изискваха часове игра с непроницаемо лице, и то в най-предизвикателни ситуации. Болд знаеше, че е майстор в това хитруване, уверен бе, че би могъл да се справи самостоятелно и с най-ужасния убиец. Независимо от стажа си на военен, Ясмани Свенград беше далече под неговата категория.
— Не ми играйте номера.
Лу знаеше, че при такова изявление се предполагаше да го побият студени тръпки, но вместо това му стана забавно. По лицето му обаче не трепна нито мускулче. Не беше сигурен дали Свенград не беше скрил някъде касетофон, за да го използва по-късно за изнудване, така че трябваше внимателно да заобикаля пълното признание.
— Все още търсите парите, нали така?
— Аз лично извърших трансфера на парите от банката — каза Свенград, при което Болд разбра, че няма включен касетофон. Значи можеше да говори открито.