Изведнъж чу силна експлозия и кракът му инстинктивно натисна педала на газта. Извади оръжието си и го сложи в скута си, карайки с главоломна скорост по неравния, пълен с дупки път. Съзря оранжево зарево в небето и черен стълб дим, който се издигаше на талази от нещо, което се оказа телеграфен стълб. Електрическият трансформатор, прикачен за стълба, се бе подпалил, и разпръскваше дъжд от огнени капки върху старата асфалтова настилка.
Видя Ла Моя край сградата, прегърнал с две ръце обемистия метален уред. Колата се разтърси, когато той стовари уреда в багажника. Детективът бързо заобиколи колата откъм дясната врата и изкрещя „Карай!“ още преди да е влязъл напълно.
Болд натисна педала на газта до дупка и джетата потегли рязко. Зад тях не се забелязваше никакво раздвижване, както констатираха и двамата, гледайки в страничните огледала.
— Мамка му! — извика Ла Моя. Беше потен и запъхтян. — Доста ще се поозорят, докато разрешат загадката. Натиснах бутона и трансформаторът избухна, сякаш беше част от плана.
— Значи е проработило.
— Очевидно, да.
— Трансформаторът. Това би могло да ни помогне. Каквото и да се е случило в склада, вероятно вината ще бъде приписана на проблеми с трансформатора.
— Смяташ, че е било замислено да свърши тази работа? — попита Ла Моя и лицето му внезапно се озари от усмивка. — Да, предполагам, че е възможно. Електрическата компания ще бъде обвинена за аварията. Харесва ми. Така им се пада, задето повишават цените на всеки шест месеца.
Едва тогава Болд осъзна, че оригиналната видеокасета, излагаща съпругата му, вече е изтрита и че в същото време компанията за внос на Свенград бе понесла сериозен удар, загубвайки цялата си бизнес информация.
Чу воя на сирени зад тях в отговор на горящия трансформатор.
— Изплаших се до смърт, като избухна онази джаджа — възкликна Ла Моя, преживявайки отново момента. Беше се извил назад на седалката и се опитваше да погледне към пожара. Скоро се отказа и се обърна към предното стъкло. — Определено не бихме искали този уред да попадне в ръцете на терористите — заяви сержантът и поясни: — Е, просто си написах домашното.
— Джон ла Моя, добрият студент — подхвърли Болд. — Защо и при мен не става така?
— Зарежи това, серж.
Докато Лу караше, слънцето изсветли небето на изток. Щеше да си бъде в леглото, преди напълно да се е зазорило.
— Благодаря ти, Джон. — Каза го по-скоро на предното стъкло, но с цялата искреност, на която бе способен.
— Падам си по такива номера. Да вдигнеш във въздуха някакви шибани боклуци. Или да ги подпалиш. Беше удоволствие за мен, серж, повярвай ми. — Ла Моя се изкикоти. — Пък и за какво са приятелите?
На другата сутрин Болд прерови вестниците, за да види дали бе споменато някъде за необяснима електрическа авария в Южен Балард. Откри кратко съобщение за опожарения трансформатор. Беше пуснат в служебен отпуск, докато приключеше пълното разследване на отдела за специални операции относно случая в театъра и в „Уест Корпорейшън“. Пахван Риз и Марк О’Брайън бяха твърде опитни, за да не се досетят, че е имало вътрешна намеса. Доказването на това обаче бе почти невъзможно, като се имаше предвид лоялността на Дафни, Джон и Боби Гейнис. Болд щеше да издържи, както беше издържал и на другите предизвикателства в миналото.
Дани Форман излизаше преждевременно в пенсия, без да му бъдат отправени обвинения.
Същия следобед Лиз се върна от среща в банката, а през това време Лу вече бе заредил колата с бензин и бе натоварил багажа за пътуването им до Уеначи. Щяха да вземат децата от там и да продължат за Сън Вали. После за Йелоустон, вече напуснат от туристите. Щяха да следват завоите на един от най-красивите пътища в страната, по западната граница на Монтана и после нагоре до Кьор д’Ален, където щяха да прекарат по-голямата част от следващата седмица, без да правят нищо. Болд нямаше представа как щяха да се развият нещата, тъй като много-много не го биваше в бездействието.
В началото на пътуването Лиз беше доста мълчалива. Беше се качила в колата с купчина книжа, дамската си чанта и вестник.
— Какво става? — попита Лу.
— Няма да ми предложат договор с МТК.
— Уволниха ли те? — Новината прониза Болд право в гърдите. Лиз не само обичаше работата си, но тя бе един от петте висши служители в банката. Нейната работа в корпоративното обединение никога не бе поставяна под въпрос.