— Може би е заради касетата — каза тя. — Не мислиш ли?
Отново почувства, че дъхът му секва.
— Не.
— Или може би Дани ме е натопил, за да спаси себе си.
— Щях да чуя за това — отговори Болд, макар внезапно да го обзе известно съмнение. — Уволнена?
— Филип ми няма доверие — в това се коренят нещата. Пък и защо да ми има! Ще получа добра характеристика. Запазвам си пенсията. Почетно уволнение — поясни тя, опитвайки се да го обърне на шега.
Лу знаеше колко опустошена се чувства и се възхити на смелостта, която показваше.
— Сериозно се съмнявам, че е заради касетата — заяви той. — Добре ли го приемаш?
— Не. Но съм готова за промяна. Може би ще стана консултант. Ще имам повече време да прекарвам следобедите вкъщи. — После добави философски: — Човек никога не може да излезе напълно сух от такава ситуация. Ако има някаква важна поука, поне за мен, то е за последствията от нашите действия. Може би сега всичко има някакъв завършек. Дълго носих това в себе си — двамата го носихме. Ще бъде чудесно да го загърбим.
Болд погледна в огледалото за обратно виждане чезнещия път зад тях и едва не й посочи символиката в него, но предпочете да замълчи. Запази го за себе си. Надяваше се, че Свенград ще бъде осъден за неплащане на данъци, но не беше сигурен, че някога ще спре да се оглежда през рамото си. Свенград имаше дълга ръка. Но и тази мисъл задържа за себе си.
Лиз помълча известно време, гледайки през своя прозорец пейзажа, който сякаш никога досега не бе виждала. После се пресегна, взе сгънатия вестник и го разтвори, като затърси нещо, следейки с пръст раздела за бизнес информация.
— Чете ли днешния вестник?
Беше го чел, но заяви, че не е. Нищо не й убягваше.
Тя прегъна вестника, за да продължи да чете по-надолу.
— Какво ще кажеш за това…?
Болд продължи да кара, без да откъсва очи от пътя.
— … Агенция за осиновяване и градска програма за развитие на футбола. Трябваше ли да го пропусна?
Той намести огледалото за обратно виждане и пак не каза нищо.
— Двете си поделят шест милиона долара анонимно дарение. След колко ли време още единайсет милиона, пак анонимно дарение, ще станат новина? — попита тя и добави: — Сигурно си принудил Дейвид да го направи, защото не е в неговия стил.
— Вярно е, че уговорихме някои условия, за да получи защита. Свидетелстването му в полза на Форман бе част от тях. Дани не се опитваше да стане богат; опитваше се да разреши случай, за който никой друг не го бе грижа. Той действаше по грешния начин, но Хейс е чул някои важни изявления, направени от Дани, докато го е биел. Гийзър ще повлече Свенград. Всичко ще се срути като къщичка от карти.
— Ти не си го освободил, за да го спасиш — каза Лиз, досещайки се за някои неща в движение. — Нужен ти е бил, за да прихване превода на парите за теб.
— Е, човек се справя според ситуацията.
— Всичките седемнайсет ли ще отидат за благотворителни цели?
— Да кажем, че КПЛУ ще свирят джаз още дълго време. — Лу включи радиото. Оскар Питърсън. Почувства, че Лиз го гледа, почти чуваше как мислите й бушуваха, докато реши какво да каже, какво да попита. Най-накрая тя просто въздъхна, отвори вестника и се зачете.
— Агенцията за осиновяване беше трогателен жест — промърмори тя. — Точно нея използваха Бет и Тони.
— Да — съгласи се Болд. — Мислех си, че ми звучи някак познато.
— Никога няма да си го признаеш — предизвика го Лиз. — Дори и пред мен?
— Когато ограничителният срок изтече, ще поговорим.
— Още седем години заедно — рече тя. — Харесва ми да чуя това.
— На мен също — призна си Лу, като стисна здраво волана и мина в другото платно.
25.
Болд не се бе чувствал толкова нервен от раждането на първото им дете, което сега седеше в стаята зад тях. Бяха долетели като семейство. Дъщерята на сестрата на Лиз — последна година в университета в Бъркли — беше предложила да заведе Сара в Музея на откритията, а Болд и жена му останаха да седят на една неудобна дървена пейка в коридора, което напомняше на лейтенанта за чакането пред съдебна зала.
След като напусна банката, Лиз се беше заангажирала с много неща. Гаражът бе невероятно чист. Когато предложи да подреди по азбучен ред албумите му с джаз, Лу разбра, че е време тя отново да си намери работа. Болд, от своя страна, се бе върнал на работа, макар да седеше зад бюро. Дори се бе записал отново в „Джоукс он Ю“ и свиреше джаз през Щастливия час41. От пет до седем се чувстваше невероятно спокоен.
41
Времето в късния следобед, когато в баровете предлагат напитки на намалена цена. — Б.пр.