— Да.
Дани извади бележник.
— Как се свърза с теб?
Лиз описа случилото се, като преиначи малко фактите, за да излезе, че Хейс е влязъл в контакт с нея заради поста, който заемаше в банката.
— А мястото на срещата? Откъде ти беше известно?
Тя замълча, опитвайки се да измисли нещо. Форман наруши тишината.
— В случай че си забравила, Лиз, аз водих разследването на незаконното присвояване на парите. Това ме постави в… да го наречем уникална позиция, която ми позволи да събера всякаква информация по случая, част от която имаше отношение към него, а друга — не.
Температурата в помещението като че ли изведнъж спадна с двайсет градуса. Лиз осъзна, че е допуснала ужасна грешка, като се е обадила на Дани.
— Сигурна съм в това.
— Значи се разбрахме?
— Да. — Ледът се изплъзна под краката й и тя се вкопчи в неравните му краища, увиснала на самия ръб. Щеше да се наложи Лу да узнае всичко.
— Не виждам причина да намесваме Лу в случая — продължи Форман, сякаш четеше мислите й.
— Е, аз съм на друго мнение. Но това е между мен и Лу.
— Първо нека да изясним един въпрос. Искам да помислиш внимателно, преди да ми отговориш, защото ще считам отговора ти за изявление пред служител на закона.
— Ако мога да помогна по някакъв начин, ще го направя. Това беше една от причините да те потърся.
— Някои хора, Лиз, ни търсят първи, защото смятат, че така ще ги изключим от списъка със заподозрените. Не че ти би прибягнала до подобна тактика. Просто искам да си наясно, че няма голямо значение кой кого е потърсил.
— А въпросът, който искаш да изясним?
— Замесена ли си по какъвто и да е начин в незаконното присвояване на пари?
— Не.
— И няма как да извлечеш някакви облаги от него? И не съществува нищо, което да изненада неприятно мен или някой друг, свързан с това разследване? Да оставим настрана личните взаимоотношения, които може да си имала със служителите на банката. Те не ме интересуват, освен ако не са от значение за моето разследване. Отговорът ти е отрицателен, така ли?
— Точно така. — Краищата на леда се отчупиха и тя падна по гръб, а тежестта на дрехите й я задърпа надолу.
— Окей. Добре. Тогава ми разкажи за срещата. Място, време, обстоятелства, продължителност, обсъждани въпроси, размяна на някакви вещи. Ако искаш, можеш да пропуснеш моментите от лично естество, няма проблеми.
— Нямаше моменти от лично естество. — Лиз възвърна част от вътрешната си сила и го изгледа предизвикателно.
— Просто казвам… че каквото споделиш сега, ще се озове в бележника ми. Схващаш ли? Моите бележки могат да бъдат представени като доказателство в съда, вероятно ще бъдат представени като такива, затова обмисли внимателно думите си.
— Няма какво да обмислям. Дейвид каза, че се нуждае от помощта ми. Твърдеше, че се страхува за майка си. — Вече му беше съобщила всичко това. — После започна да ме увещава за парите. Отвърнах, че не мога да го направя.
— Следващия път ще се съгласиш.
— Едва ли.
— Правилно си постъпила, независимо какво си мислиш. Действала си убедително. Но следващия път ще се съгласиш да му занесеш парите, като в замяна ще поискаш да те остави на мира — нещо, което той няма да направи. Ние ще отидем на срещата вместо теб и с това всичко ще приключи.
— Няма да приключи. Ти самият го каза.
— Говоря за твоята роля. Нещата са сложни, Лиз. Ние искаме въпросните пари. Искаме хората, на които принадлежат тези пари. А най-много от всичко искаме да узнаем как го е направил — как е успял да укрие парите толкова дълго. — Очите на Форман бяха неумолими и студени. — При това обединение — продължи той — МТК купува „Уест Корпорейшън“, нали? Очевидно е много важно. Хейс задейства адвокатите си само седмица след обявяването му. Знаеше ли го?
— Как бих могла?
— Новият му екип направи всичко възможно да издейства предсрочното му освобождаване и успя. Неприкосновеността на отношенията на адвокат с клиент… Никога няма да узнаем кой е наел тези нови адвокати, но който и да е бил, е искал Хейс да излезе от затвора поради някаква причина и причината е обединението.
— Но ние го оповестихме преди девет месеца.
— И точно оттогава те се опитват да издействат предсрочното му освобождаване. Вашите компютърни системи ли ще станат част от МТК или обратното?
— Разбирам накъде биеш. Всичкият хардуер е при нас, ако това те интересува и имай предвид, че това е поверителна информация, така че по-добре остави химикала. — Форман я послуша. — В момента сме в процес на бета-тест на периферната система. Нашите сметки преминават в техния хардуер. Окончателното обединение ще настъпи в неделя, в девет часа вечерта. — И аз отговарям за доставянето на продуктите за празненството, помисли си нелепо Лиз.