— Периферна система? За какво служи?
— Брокеражът и продажбата на дребно се управляват от три различни сървъра. Периферната система работи под Windows — тя е за продажбата на дребно и се използва от администраторите ни на сметки, от банковите касиери и други служители. Не е стопроцентово сигурна, но с нея се работи лесно. Управлението на сметките и преводите на пари се извършва под оперативната система UNIX, която е далеч по-сигурна. А информацията за банковите сметки — платежните баланси — се съхранява на два AS/400 — невероятно стабилни и надеждни IBM машини.
— Но вие само изпробвате периферната система?
— Офис пакетът с програми за Windows е последното нещо, което ще изпробваме. Там е най-вероятно да има грешки и проблеми. Специалистите приключиха работата си с другите два сървъра преди месеци. При тях не очакваме никакви изненади. Но защо се интересуваш от техническите подробности, Дани?
— Трябва да разсъждавам като Хейс. Трябва да се напъхам в неговата кожа. Значи твърдеше, че се налага ти да свършиш работата.
— Точно така.
— И какво те прави по-специална от другите? Като оставим настрана евентуалните лични взаимоотношения.
— Достъпът ми.
— Твоят пропуск?
— Да.
— Само ти ли имаш необходимия пропуск?
— Едва ли.
— Още колко души имат такъв пропуск?
Лиз беше инициаторът на срещата, а разговорът продължаваше да се върти около въпросите на Форман.
— Не съм сигурна.
— Не си сигурна или не искаш да ми кажеш?
— Ще трябва да ме разпънеш накръст, за да разбереш. Съжалявам.
— Не искаме да се стига дотам, нали? — Той я изгледа втренчено. Приятелските им отношения в миналото бяха забравени за момент. — Трябва ли да обяснявам защо Хейс се е обърнал първо към теб? — Дани замълча за миг. — Въпросът ми е достатъчно ясен, Лиз.
— А на мен ми е забранено да му отговоря. Подписах документи. Искаш от мен нещо, което не мога да направя — последствията ще бъдат повече от неприятни.
Форман остави почистения и сглобен пистолет на масата и бутна стола си назад.
Лиз наруши първа тишината.
— С обаждането си целях да те информирам, че съществува възможност да сключиш сделка с Дейвид.
— Целта на обаждането ти — поправи я Дани — е била да научиш какво знам.
— Той е ужасно уплашен в момента, затова реших, че ще поискаш да се възползваш от положението.
Гневът на Форман от отказа й да му даде исканата от него информация, изглежда, все още не беше утихнал.
— Лиз, аз съм на твоя страна. Не ме подлагай на излишни изпитания, за да разбера как работи системата. Да го разбера, е едно, а да спра Хейс — съвсем друго. Няма да успея да го направя, ако не знам всичко, което знае и той. А Дейвид е работил там, Лиз… в банката. И това затруднява допълнително работата ми. Как да предпазя другите хора, които имат такъв пропуск, при положение че не знам кои са?
— Ще трябва да ме разпънеш накръст.
— По дяволите! — Форман удари с юмрук по масата. Пистолетът подскочи. Лиз също. — Съжалявам — измърмори той, докато опитваше да се успокои.
Гневният му изблик я смути, защото й разкри една непозната страна от характера на Дани. Защо този случай беше станал толкова личен за Форман?
— Сключи сделка с него, Дани. Ако смяташ да ме използваш — давай. Ще ти помогна, за да осъществиш тази сделка.
— Ще видя какво мога да направя.
— Но го направи бързо, защото възнамерявам да разкажа всичко на Лу и после… Познаваш Лу.
— Дай ми един ден.
— Не мога. Трябва да му кажа тази вечер.
— Трябва ми време, за да уведомя шефовете.
— Същото важи и за мен в банката.
— Не ме притискай.
Тя му изложи условията си.
— Ще видя дали ще ми позволят да ти дам информацията, която те интересува… нашата поверителна информация… ако ми обещаеш да сключиш сделка с него.
— Ако намесиш Лу, той няма да допусне да се приближиш на по-малко от миля до Дейвид Хейс. Не се самозаблуждавай.