Лиз му преразказа известните й факти за незаконното присвояване — измамата с превода на парите, липсващите седемнайсет милиона, убеждението, че те все още са някъде из сървърите на банката и решимостта на Дани Форман да осуети всеки опит на престъпниците да изтеглят откраднатата сума или да приберат софтуера, помогнал за укриването й, както и да идентифицира хората, на които парите са принадлежали. Лу я слушаше, без нито веднъж да я прекъсне, леко извърнат и с втренчен поглед, сякаш се страхуваше да не го изпързаля.
— Дейвид ми се обади вчера в офиса и аз отидох да се срещна с него.
Съпругът й кимна. Тя очакваше нещо повече, някакъв израз на вътрешните му емоции. Каквото и да е, само не и разговор с робот.
Описа му заплахите, които беше получил Хейс, физическите му травми и настояването й да сключи сделка с властите.
— Днес разказах всичко това на Дани Форман. Сключихме сделка. Ще опитам да се сдобия с позволение да му издам част от поверителната банкова информация, ако той уреди преместването на Дейвид и майка му.
Болд изрече тихо:
— Има една поговорка за поставянето на свидетеля под полицейска защита: „Разликата между сделка и труп е една буква“9.
— Добре… искам да кажа, че се чувствам неловко и се срамувам от всичко това; от случилото се тогава и сега, когато той осъществи контакт с мен. Но не мога да го крия и няма да го крия. Няма да дам на никого шанса да го използва срещу мен, срещу нас.
— Знам колко трудно трябва да ти е било да дойдеш тук и да ми го разкажеш. Но ако очакваш да ти благодаря…
— Не очаквам подобно нещо. Дали искам да ми благодариш? Не! Но ще се радвам да реагираш по някакъв начин. Навикай ме, разкрещи ми се, ядосай ми се. Какво чувство изпитваш дълбоко в себе си и защо не искаш да ми го покажеш?
— Мисля си, че ти си човекът, който се нуждае от защита.
— Не мисли — възкликна недоволно тя. — Чувствай. Какво чувстваш?
Лу стана от стола си и изчака погледите им да се срещнат.
— Аз не изпитвам чувства в този кабинет. Това място не е подходящо за това. Тук работя. Проучвам факти. Проучвам смъртта. Обикновено си позволявам да чувствам едва когато се кача в колата си и потегля към къщи, но дори тогава пускам силно радиото, свалям прозорците и запазвам мълчание. Човек с моята професия изпитва чувства през първите шест месеца от постъпването си на работа. В моя случай това беше доста отдавна. После се старае да не позволява на емоцията да надделее над здравия му разум. Невинаги успява да го направи. Понякога не съумява.
— Как се чувствам сега? — продължи той. — Наранен. Измамен. Загрижен за теб. Разтревожен от намесата на Дани Форман, защото той е известен сред нас като Самотния рейнджър и с действията си може да те изложи на риск. Но в същото време съм признателен, че намеси и мен, за което ти благодаря. Въпреки че ми се иска да чувствам нещо повече за твое успокоение, вместо това откривам, че се мъча да изпреваря събитията и да овладея положението, защото ти си моя съпруга и не искам да си забъркана в тази афера.
— Чувстваш ли се измамен?
— Измамен ли казах?
— Да.
— Не знам какво съм имал предвид.
Въпреки спокойното изражение, Лиз разпозна втренчения му поглед. Беше потънал в размишления. Трябваше да му поднесе информацията на малки порции, вместо да му я стоварва цялата накуп, но просто нямаше друг избор.
— Е, какво ще правим? — попита тя.
— Ще говоря с Дани. Ще оправим нещата.
— А аз?
— От този момент нататък ние поемаме грижата за всичко, Лиз. Ако се свърже пак с теб, ще те намесим отново. Но само чрез разговори по телефона. Повече няма да влизаш в какъвто и да е физически контакт с него.
Какъвто и да е физически контакт, помисли си с негодувание тя.
— Не бях аз тази, която осъществи контакта. Мислех, че си го разбрал от разказа ми.
— Но си отишла да се видиш с него — напомни й Лу. — Съдействала си му. А това няма да се хареса нито на съдията, нито на съдебните заседатели.
— Какво имаш предвид?
— Какво ще стане, ако се стигне до неговата дума срещу твоята, че нямаш нищо общо с първоначалното престъпление?
— Нищо подобно няма да се случи. Смяташ ли, че този въпрос би могъл да изникне на бял свят по време на съдебния процес?
— А как ще погледнат в банката на факта, че си отишла на тайна среща с един осъден за незаконно присвояване на пари? Банковото ръководство беше ли уведомено?