— Това не е тяхна работа!
— Напротив, тяхна е. Не е твоя и не трябва да бъде.
Тя обмисли думите му и разбра, че е прав — това увеличи допълнително ужаса й.
— Ще говоря с Дани — повтори Болд.
Лиз не искаше Лу да съпостави информацията си с тази на Дани Форман, но вече беше невъзможно да го предотврати.
— Кой друг има пълен достъп до „Информационни технологии“?
— И Дани искаше да разбере това.
— Аз не съм Дани.
— Аз. Тони, разбира се. И Филип — то е ясно.
— Хора от поддръжката? — попита той. — Програмисти?
— Дузина или повече със сигурност имат достъп до системата UNIX. Но не и до компютрите AS/400. Тони е единственият програмист, който работи с AS/400. Обикновено тази част от работата ни се върши срещу заплащане от IBM. AS/400 в края на краищата са техен продукт.
— Значи до известна степен за Хейс Тони Лароса е по-важен от теб.
— Само че Дейвид е имал връзка с мен. И мисли, че може да се възползва от това. Иначе ще трябва да принуди със заплахи Тони или да се опита да го подкупи, а е малко вероятно да успее и по двата начина.
— Може пък да успее — каза Лу. — Тези хора дрогираха Дани. Каза, че са изтръгнали няколко от ноктите на ръцете на Хейс. Убили са куче. Заплашили са една възрастна дама. Какво прави Тони Лароса недосегаем?
— Добре — съгласи се тя. — Значи Тони също участва в уравнението. Ще му се обадя.
— Не — възрази рязко съпругът й. — Пропускаш възможността Тони да е замесен от самото начало.
— Тони? Та той е директорът на „Информационни технологии“! — Още щом изрече това, Лиз усети как пламва цялата. — Тони? Бяхме на барбекю с Тони и Бет. Близнаците…
— … бяха скъпо струващи осиновени деца — прекъсна я Болд, довършвайки изречението й. — Неуспешните опити за ин витро оплождане трябва да са им коствали десетки хиляди. Откъде Тони ще има толкова пари?
— Той получава хубава заплата.
— Струва си да го проверим.
— Всички в банката можем да теглим изгодни заеми. Лу, не замесвай Тони с Дейвид Хейс. Той не е такъв човек.
— А ти си, така ли? Стой настрана от Тони, Лиз. Не му казвай нищо, докато не разберем как стоят нещата.
— Не дойдох тук, за да ти предам разследването, Лу. Дойдох, за да бъда честна с теб, да те включа в него.
— Считай ме за включен.
— Но не по този начин.
— А ти какво очакваше? Да оставя Дани да направлява действията ти?
— Никой не направлява действията ми.
— Хейс го прави. Или поне се опитва. Да отидеш първо при Дани, вместо при мен… Как трябва да се чувствам от този факт?
Изобщо не подозираше, че е засегнала повече професионалната му гордост, отколкото мъжката му чест. После, осъзнавайки, че двете са неразривно свързани, Лиз се примири с факта, че е оплескала всичко от самото начало. Без да се замисли, тя попита:
— Добре ли си?
— Мисля, че „разстроен“ е точната дума. — Сарказмът му бе неприсъщ почти колкото ругатните в устата на проповедник. — Очевидно се провалих като твой съпруг. Независимо колко време е минало оттогава, това ме убива. Боли ме и от факта, че си потърсила помощ първо от Дани и бих добавил, че това усложнява допълнително нещата и за двама ни. За разлика от Дани, аз поставям на първо място безопасността ти, а разследването — едва на второ. Не знам какво мога да направя по въпроса, но трябва да сторя нещо, защото няма да позволя този тип да те изложи отново на опасност.
— Не искам убийството на майка му да тежи на съвестта ми, Лу. Може да ти звучи налудничаво, но трябва да знаеш едно. Ще бъда намесена поне до степента, в която Дейвид мисли, че съм. Искам да си сътрудничим, трябва да приключим с този въпрос. Съгласна съм, но ще го направим като съпруга и съпруг, а не като доносник и детектив.
— Нищо не мога да ти обещая. Във всеки случай не и това, което искаш. Ще трябва да проведа няколко разговора.
Лиз се почувства отново като жертва, също като след срещата си с Дейвид. Изненадващо бързо Лу я отстрани от играта и тя се възмути дълбоко от факта, че той смяташе за редно да взема решения от нейно име.
— Лу, ще се опитам да направя всичко, което искате от мен двамата с Дани, но само ако участвам във вземането на решения. Ти или някой друг ще предложите сделка на Дейвид. Ако се наложи, аз ще го убедя да я приеме.
— Ще защитим майка му, стига да можем. Зависи къде живее.