— Някъде в Калифорния.
— Значи ще бъде трудно, но не и невъзможно. Както казах, трябва да проведа няколко разговора.
Тя усети, че я отпращат, но още не беше свършила.
— Най-лошото нещо, което може да се случи според мен, е да позволим това да отвори пропаст между нас.
— Ето защо двамата с Дани ще се заемем със случая — отвърна Лу. — Защото това не е най-лошото. В интерес на истината дори не се доближава до него.
Когато остана сам, Болд се запита защо любовната й афера трябваше да му бъде припомнена. Защо беше необходимо Лиз да го подсеща, че би трябвало да изпитва нещо повече от обичайното безразличие, което си позволяваше. През изминалите шест години той беше обмислял как да скрие по-голямата част от чувствата си зад грижливо издигната защитна стена. Сега тази стена се беше срутила около него. Около двама им.
Лу набра номера на Дани Форман, готов да се почувства безсилен, лесна плячка на присмеха и подигравката. Рогоносец. Не разполагаше с ефективна стратегия, но знаеше, че няма време за губене. Дани вече сигурно работеше в насоки, които на него още не му бяха хрумнали. Ако бездействаше прекалено дълго, щеше да бъде изключен напълно от разследването. Лиз беше се озовала в центъра на историята и трябваше да бъде отстранена от там колкото е възможно по-скоро.
Форман не вдигна телефона в кабинета си, не отговори и на мобилния си номер. Болд остави две съобщения, но знаеше, че за мълчанието му има сериозна причина.
Дани Форман беше се заловил здраво за работа и Болд трябваше да го догони.
В дома на Болд съществуваше неписано правило да не се обсъждат полицейски въпроси, затова сблъсъкът на тези два свята доведе до поредица от нарушения, които започнаха предишната сутрин с обсъждането на нападението над Дани Форман и продължиха тази вечер по време на раздигането на масата. Докато Лиз бършеше масата и плотовете, Лу застана пред мивката и се зае с почистването от остатъци на купчина тенджери и чинии. Сложи повечето в съдомиялната от дясната му страна — шумен и остарял уред, отдавна плачещ за подмяна. Машината щеше да ги надживее с лекота, но плискащите, свистящите и понякога дори стържещи звуци, които издаваше, щяха да нарушат моментното спокойствие, затова, когато настъпи моментът да я включи, Болд не го направи. Вместо това се заслуша в сина си, Майлс, който се упражняваше да свири на пианото.
— Прекрасно е — каза Лиз, докато довършваше бърсането на плота с влажна гъба.
Лу долови желанието й всичко между тях да бъде отново постарому.
— Изумително е — отвърна Болд. — Като се има предвид възрастта му… и оскъдната му подготовка. — Чудеше се какво ще последва и как би могъл да отстрани съпругата си от разследването.
— На баща си се е метнал — изкоментира Лиз. — На болта10 се е метнал — поправи се тя и думите й го разсмяха. За момент и двамата се почувстваха отново като съпруг и съпруга.
— Аз не притежавам и една десета от неговия талант.
— Развил го е, докато те е слушал. Докато е гледал как се упражняваш.
— Ще ми се заслугата да е моя, повярвай ми. Но тук става въпрос по-скоро за нещо по твоята част… става дума по-скоро за божествена намеса, отколкото за усвоени умения. Той е специален.
— И двамата сте специални — каза Лиз. — Както и Сара.
Телефонът на стената иззвъня, връщайки мислите им отново към случая. Щом чуха звъненето, и двамата млъкнаха, застинали в многозначителен миг на нерешителност кой да отговори на обаждането и кой да слуша разговора отстрани. Болд не обичаше вечерните обаждания, защото обикновено бяха свързани с углавни престъпления. Сега му се прииска никога повече да не чуе телефонния звън.
И двамата очакваха да е Хейс, но се оказа Лора Тауъл, която ги канеше на вечеря с члена на училищното настоятелство, отговарящ за техния район. Лу слушаше с удоволствие как Лиз прие поканата. Тя знаеше, че съпругът й споделя силното й желание да подобри програмата за ранно обучение на децата по четене. Но когато окачи телефона на стената, безпокойството отново ги обхвана. Дейвид Хейс беше нахлул в живота им. И нямаше как да се отърват от присъствието му.
Малко след това те подготвиха децата за лягане и ги приспаха. Рутинни действия, които разсеяха тревогите на Болд и му напомниха колко важен е станал за него семейният живот.
Двайсет минути по-късно клетъчният телефон на Лиз иззвъня и този път лицето й посърна, когато отговори на обаждането. Лу се приближи до нея и тя извъртя телефона леко към него, така че да може да чува.