Выбрать главу

Хейс беше изключително лаконичен. Лиз трябваше да изтегли пет хиляди долара в брой от банката, да ги сложи в алуминиево куфарче от тези, които продаваха в магазина „Брукстоун“ в малкия търговски център под банката, и да ги изнесе на улицата. Тогава щяла да получи допълнителни инструкции по клетъчния си телефон.

— Съгласни са да сключат сделка с теб — каза му Лиз, изопачавайки фактите. — Детайлите още не са уточнени, но са съпричастни на положението ти. Искат да защитят и теб, и майка ти. Позволи ми да уредя нещата, Дейвид.

Продължителното мълчание, с което отговори Хейс, изглеждаше обнадеждаващо.

— Не предавай доверието ми, Лизи. Тези типове… няма сделка, която да е достатъчно добра за мен. Помогни ми да се измъкна. Направи това за мен. Утре, точно в четири часа следобед.

Връзката се разпадна.

Двайсет и пет минути по-късно Дани Форман потропа на задната врата и лейтенантът, който го беше повикал, му отвори. Чернокожият мъж беше останал без дъх, челото му лъщеше от пот, а очите му светеха трескаво — признак, че е силно разтревожен.

— Можеш да започнеш с обясненията — изрече Форман. Той изглеждаше прекалено едър за прекрасно реставрирания салонен стол, принадлежал някога на пралелята на Лиз. Когато се наведе напред, сякаш нямаше търпение да стане, той предаде напрежението си и на Болд.

Лу му описа обаждането на Хейс, сякаш Лиз не присъстваше в стаята — отношение, което се промени след няколко гневни погледа от нейна страна. Стигна се дотам, че той се принуди да уговаря Лиз да не участва в доставката на парите, които беше поискал Хейс. Точно в този момент Форман ги прекъсна, за да им съобщи новините си.

— Говорих с Пол Гийзър. За да има каквато и да е сделка, първо Хейс трябва да предаде софтуера или каквото там средство е използвал за укриването на парите, и второ — да идентифицира хората, на които са принадлежали, за да помогне за арестуването им.

— Но това е нелепо — избухна Лиз. — Това не е сделка. Това е военна повинност. Той не е ченге, за бога.

— Пол е обикновен прокурор. Ще се наложи да задейства някои сериозни връзки, за да уреди преместването на Хейс и майка му за постоянно. Свидетелска защита като тази могат да осигурят само федералните.

Болд се улови да кима в знак на потвърждение. Щатът би могъл да осигури защита на важен свидетел на съдебен процес за няколко седмици, а понякога и за няколко месеца, но едно преместване за постоянно можеше да се извърши само от Министерството на правосъдието.

— Ако Пол обвини в изнудване хората, които притискат Хейс, тогава случаят ще бъде поет от щатската прокуратура и преместването му ще бъде възможно; няма да е гарантирано, но ще е възможно. И това е единственият му шанс.

— Това е прекалено — заяви тя.

— Сега говориш от негово име, така ли?

— Стига, Дани — скастри го Болд.

Форман се облегна назад и се овладя.

— Пол попита дали Лиз ще ни съдейства достатъчно дълго, за да се сдобием поне с така наречения „маскиращ“ софтуер — каквото там средство е използвал Хейс, за да скрие парите. Казах му, че се съмнявам, като се има предвид участието ти.

— Правилно си му казал — отсече Лу.

— Нека не прибързваме с изводите, става ли? — Лиз изгледа последователно и двамата мъже. — Каза ли на този прокурор за Дейвид и мен, Дани? — Форман придоби такъв вид, сякаш го беше зашлевила през лицето. — Той знае, Дани — обясни тя, имайки предвид съпруга си. — Казах ти, че няма да скрия нищо от него.

— Да, той е наясно, че имам някакъв коз срещу теб, защото попита до каква степен можем да те принудим да ни съдействаш.

— И ти какво му отговори? — попита Болд.

— Обясних му, че степента на нейното участие вероятно ще бъде определена от теб.

— Но си казал, че имаш коз.

— Така е, но Пол няма никаква представа от какво естество е.

— Може да се досети — вметна Лиз.

— Не. Ако направи някаква догадка, тя ще е свързана с вътрешната политика на банката, защото Пол Гийзър разсъждава по този начин. — Форман огледа стаята и спря поглед върху книгите и играчките на децата. Лу се запита дали Дани не се чуди възможно ли е подобна бъркотия да цари и на пода в собствената им всекидневна, ако Дарлин беше оживяла. — Искам тя да извърши доставката на парите.

— В никакъв случай.

— За да демонстрираме благосклонността си. Да му покажем, че Лиз говори сериозно, че може да й има доверие.