Един заместник-шериф и един парамедик заговориха Болд, изтръгвайки го от унеса му, като всеки от тях прекъсваше другия и му довършваше изречението. Заместник-шерифът беше чувал за лейтенанта и се държеше като тийнейджър пред рок звезда, опитвайки се едновременно да го впечатли и да го поласкае. В актива си Лу разполагаше с достатъчно на брой вестникарски статии за работата му, с които би могъл, ако пожелае, да напълни цял албум. Той имаше най-много разрешени случаи в цялата история на Сиатълското полицейско управление. За него се носеха слухове, които трябваше да опровергава, и легенди, които трябваше да затвърждава, и тъй като не даваше пукната пара и за двете, така само умножаваше броя им.
Форман очевидно беше пострадал от електрошоков заряд, „в добавка на което… — тези хора винаги говореха по един и същи начин и въпреки че Болд би трябвало също да го прави, така и не успя да възприеме терминологията им — … на обекта е била инжектирана доза от неизвестен медикамент с подобен на рохипнола ефект“. Този използван от изнасилвачите висококачествен наркотик, известен още като руфис, рафис, рош, ЕР-2 или ласо, предизвикваше упояване, отпускане на мускулите и амнезия у жертвата, която обикновено се оказваше ученичка, открита по-късно със смъкнати пликчета, а не ченге, заето с наблюдение на заподозрян.
Линейката, пристигнала на местопрестъплението, имаше проблеми с двигателя и въпреки че бяха повикали друга, в момента се опитваха да подкарат тази. Гърдите на Болд се стегнаха от лошо предчувствие, когато разбра, че комбинацията от медикамента и шоковия удар е довела до „дихателен застой“. Форман почти не дишаше и беше в безсъзнание от близо петнайсет минути.
— Виж с каква гадост са ме надрусали — обади се внезапно Форман, а от наркотика думите му прозвучаха почти неразбираемо.
Връщането му в съзнание накара парамедика да се оживи и той закрещя разни числа като същински спортен коментатор.
— Пуснали са ти електрошок — отговори Болд. — После са ти инжектирали „ласо“.
— Чувствам се като желиран бонбон. Никакви кости, като изключим онази, която пазя за Ема, моята медицинска сестра.
— Задръж си я в панталоните, Дани — засмя се жената, — или ще потърся в чантата си някой хемостат3.
— С Ема сме съученици от гимназията.
— Били сме в една и съща гимназия — поясни Ема на Болд. — Само че агент Форман се е дипломирал там двадесет и осем години преди моя випуск.
— Пак твоите вечни технически подробности — изръмжа Дани.
— Срещаме се след работа — продължи обясненията си Ема. После се обърна към Форман: — И ето ме сега с ръка на сърцето ти.
— Ще ми се позициите ни да бяха разменени.
— Медикаментът му е развързал езика — констатира Ема.
— След малко ще ми предложи женитба. Хубавото е, че после няма да си спомня нищо.
— Сериозно? — учуди се Болд.
— Абсолютно. Скоро ще заспи и когато се събуди, няма да помни почти нищо от последните няколко часа.
— Мили боже.
— Глупости — обади се Форман. — Мога да разсъждавам съвсем ясно.
— Откога? — Зад гърба на лейтенанта двигателят на линейката изръмжа и се чуха няколко вяли възклицания на радост.
— Имам смътен спомен как си помислих, че някакво куче ме е ухапало или ме е ужилила оса. Това е всичко.
— Полицейско наблюдение? — поинтересува се Болд. — Провеждал си сам наблюдение?
— Бюджетът ни е орязан.
— Ще ми разкриеш ли самоличността на човека, когото си наблюдавал в онази каравана?
— Преди да отговоря на този въпрос, трябва да получа целувка. От нея, не от теб — добави Форман.
— Нямаш шанс — отвърна му медицинската сестра.
Докато пристягаха Дани с каиши към носилката, Болд постави още няколко парчета от пъзела на местата им: Форман беше прекъснал радиовръзката с хората си, преди да е приключило наблюдението, което в края на краищата ги е принудило да го потърсят. От БКР се бяха обадили на окръжния шериф с искането да организира издирване на изчезнало лице. Едно патрулно звено намерило колата на Форман — нов-новеничък кадилак ескалада — което впоследствие довело до откриването на самия него в храстите. Освен това лейтенантът научи, че в караваната има „изобилие от кървави улики“.
Докато парамедиците от екипа за спешна медицинска помощ качваха Дани в линейката, Болд направи кратък оглед на караваната. Изглежда, най-много кръв имаше върху един метален градински стол в средата на малката всекидневна. Алените петна започваха от него и се разпростираха във всички посоки като спиците на колело. Мивката беше препълнена с мръсни чинии, а по пуснатия телевизор даваха повторението на „Въздушен конвой“.
3
Подобен на клещи хирургически инструмент, с който се стискат кръвоносните съдове, за да спре кървенето им. — Б.пр.