— Хейс се нуждае от нея и от пропуска й, за да се добере до онези компютри. А това я подлага на постоянен риск от евентуално отвличане. Подобна доставка на пари… може да е капан, целящ отвличането й.
— Тогава защо не ме отвлече при последната ни среща? — възрази Лиз. — Тогава имаше чудесна възможност да го направи. Не, Дейвид не действа по този начин. Той не би отвлякъл никого. Ако не успее да ме накара да направя каквото иска, ще измисли нещо друго.
— Не искаме да губим връзка с него — настоя Форман.
— Лиз е нашата връзка.
— Значи ще му дадем каквото иска — заяви Болд.
Съпругата му попита:
— Ще бъде ли някой така добър да ми обясни до какво споразумение стигнахме?
— Дай ни шанс да го уредим — обърна се Лу към Форман, който изглеждаше също толкова изненадан от съгласието му, колкото и Лиз. Болд им обясни какво е намислил.
5.
— Пред дамската тоалетна в дъното на коридора ще има жълт знак, който ще показва, че е свободна — каза по телефона Дани Форман на Лиз с тихия си, мелодичен глас. — А сега отиди в нея.
Тя излезе от офиса си и тръгна по коридора, като подхвърли на секретарката, че няма да се бави. Нещо, в което доста се съмняваше. Стенният часовник показваше 3:40. По график трябваше да изтегли пет хиляди в брой в 4:00. Е, това беше. Край с изчакването, всъщност да направи нещо й се струваше доста нереално.
Жената, която я посрещна вътре в тоалетната, й изглеждаше позната. Тя заключи вратата зад гърба й и прошепна „Чисто е“ в ехтящото, облицовано с плочки помещение.
Заради тъмносиния й комбинезон на Лиз й трябваха няколко секунди, за да разпознае детектив Боби Гейнис. Гейнис беше първата жена в историята на отдел „Убийства“. Тъмната й коса беше късо подстригана, а гащеризонът й на служител от службата по чистота й беше доста широк.
Гейнис заяви спокойно:
— Всяко ваше движение ще се следи от отдел „Специални операции“, госпожо Би. — Всички в отдел „Престъпления срещу личността“ я наричаха така. — Както лейтенантът вероятно ви е обяснил, трябва да следвате дословно моите инструкции и да правите това, което ви кажа. Аз и момичетата ви молим да ни задавате въпроси, когато се чувствате несигурна. Ще ви повторим или изясним всичко необходимо, въпреки че времето ни е ценно. Разбрахте ли? Искаме да схванете всичко от първия път. Е? — Тя изчака не повече от секунда. — Добре.
Лиз откри, че й е трудно да диша.
Лу й беше обяснил операцията, но тогава остана с впечатлението, че от нея не се очаква почти нищо. Сега и малкото, което трябваше да направи, й се струваше прекалено много.
— Това тук е Джина — продължи Гейнис. Въпросната жена беше висока около метър и петдесет и дрехите й навярно бяха трийсет и втори размер. Беше мургава като италианка, имаше симпатична усмивка и здраво ръкостискане. — Ако някога си виждала статуетки на котки по витрините на Пето авеню, да знаеш, че са били направени от нея.
Пред Джина, на плота между двете мивки, бяха наредени отворени кутии за рибарски принадлежности, пълни с най-разнообразна козметика и аксесоари — от моливи за вежди и руж до части от перуки и сутиени.
До Джина стоеше средна на ръст жена с тъмна коса и разкопчана, разтворена блуза. На Лиз й изглеждаше някак позната, въпреки че беше сигурна, че никога преди не са се срещали. Никой не си направи труда да ги запознае. Жената не сваляше погледа си от Джина.
— Номерът на сутиена ви, госпожо Би? — попита я Джина и този път Лиз сметна фамилиарността на обръщението й за обезпокоителна, защото я накара да се почувства като част от отдел „Престъпления срещу личността“.
— Седемдесет А — отговори тя, смутена от пораженията, които бяха нанесли на бюста й кърменето на две деца, химиотерапията и драстичната загуба на тегло.
Непознатата жена съблече блузата си и си свали сутиена, оставайки гола от кръста нагоре. Джина накара Лиз да застане с лице към огледалото и започна да гримира лицето на другата. После Гейнис и Джина увиха парче плат около гръдния кош на непознатата, за да пристегнат и намалят бюста.
Джина обясни:
— Не знам дали ще ми повярвате, но първото нещо, което забелязва един мъж, е бюстът.
— Какво по…
Гейнис се намеси:
— През последните две години Джина върши за нас всичката работа на СО. Тя е най-добрата в бранша. — Да си член на отдел „Специални операции“ беше престижно, но и доста опасно.
Жената, с която все още не бяха я запознали, се облече отново. Едва сега Лиз си даде сметка, че тя носи абсолютно същите дрехи като нейните.