— Това същото ли е, каквото си мисля? — заинтересува се съпругата на Болд.
Джина я попита за марката и цвета на червилото й. После изпрати Гейнис при една от кутиите за рибарски принадлежности, като през цялото време използваше различни четки и апликатори с пудра, за да промени цвета на бузите и челото на непознатата. Работеше толкова бързо, че движенията на ръцете й трудно можеха да бъдат проследени с поглед.
Гейнис обяви:
— Две минути.
Джина поясни:
— Не искаме да прекарате тук повече от пет минути, защото това може да предизвика въпросително повдигане на вежди. И като стана дума за това… — Тя грабна една електрическа самобръсначка и я прекара бързо по веждите на другата жена, после взе чифт пинсети.
— Офицер Малоун ще заеме вашето място — заяви Гейнис. — Работата с размяната е малко деликатна, затова ще трябва да бъдете изключително предпазлива. Ако я провалим, може да се случи нещо или с вас, или с офицер Малоун, с което тя, разбира се, е наясно. Просто искаме да дадем най-доброто от себе си. — Детективът от отдел „Убийства“ свали ципа на гащеризона си и откачи от колана си полицейска радиостанция. — Една минута — обяви тя. Апаратът изпращя в отговор. Чу се мъжки глас, но не беше на Лу.
Малоун погледна за първи път Лиз и съпругата на Болд ахна — приликата между тях бе невероятна.
— Шибано добра работа, а? — рече непринудено Гейнис.
Лиз отстъпи назад, за да разгледа по-добре двойничката си. Бързо нанесеният грим се съчетаваше перфектно с кожата на жената, като правеше бузите й по-изпити, удължаваше брадичката й и променяше целия й външен вид. Междувременно Джина приключи с оформянето на прическата й — очевидно избрана предварително перука.
— Малоун е сътрудник на Вашингтонското щатско бюро за криминални разследвания и ни е дадена, така да се каже, назаем… — обясни Гейнис. — Това е съвместна операция, госпожо Би.
— Приятно ми е да се запознаем — обади се Малоун, като протегна ръка.
Ръката на Лиз Болд сякаш сама се протегна в отговор, когато тя пристъпи напред, за да приветства своето почти перфектно копие. Дланта на Малоун беше гореща, а тази на Лиз — леденостудена.
— Добре — изрече забързано Гейнис, — партито свърши, момичета. Време е.
Гейнис инструктира набързо Лиз как да осъществи размяната, докато Малоун се обличаше в работнически гащеризон, а Джина завързваше на главата й една тъмна кърпа за глава.
— Хубавото е — каза тихо Джина, като издърпа кърпата напред, за да скрие колкото се може по-голяма част от лицето на Малоун, — че никой не обръща внимание на чистачите. Ние сме невидими. Да вървим към асансьорите.
На Лиз, която трябваше да се е върнала в офиса си след не повече от пет минути, действията на другите жени й се сториха като част от някаква хореография и тя завидя на спокойствието им. Нейната роля беше да бяга, а на Малоун се падаше да извърши най-трудното, но въпреки това Лиз се почувства замаяна от вълнение.
Щом се озова отново в кабинета си, тя затвори вратата и закрачи нервно из стаята, като гледаше часовника си и се чудеше как е възможно времето да тече толкова бавно. По-бавно беше минавало само когато раждаше. Телефонът иззвъня, но тя остави секретарката да го вдигне. Щом разбра, че е Лу, го грабна от ръцете й.
— Слава богу! — възкликна тя.
— Добре ли си?
— Не.
— Ще се справиш ли?
— Да.
— Гейнис инструктира ли те?
— Да.
— Три хода в операцията — каза той.
— Разбирам.
— Най-важният от които…
— … е да се завъртя и да се скрия — прекъсна го тя. — Това ми е ясно.
— Черният дъждобран. Завърташ се веднага щом влезеш там.
— И правя малки крачки.
— Точно така.
— Ясно — рече Лиз.
— Страх ли те е?
— И още как.
— Това е хубаво.
— Как можа да го кажеш?
— Ще има маневра за отвличане на вниманието, щом излезеш. Добираш се до онази врата…
— Тя ми каза.
— Цивилни полицаи ще те чакат от другата страна.
— Ще ми се вече да бях там.
— Можем да отменим операцията — отговори Лу и желанието му това да стане си пролича по пълния му с очакване глас.
— Не. Искам да го заловиш. Искам всичко да приключи. — Вече бяха обсъдили този въпрос. Щом парите попаднеха в ръцете на Хейс, той автоматично ставаше виновен за изнудване. Тогава щяха да го притиснат да им помогне да измъкнат Лиз от цялата тази каша. Ако операцията приключеше успешно, беше въпрос на часове двамата с Лу да започнат да градят отново живота си.