В момента всичките му мисли се въртяха около възможността доставката на парите да е обикновена хитрост, целяща отвличането на съпругата му. Въпреки подготвената от отдел „Специални операции“ подмяна — Малоун да заеме мястото на Лиз, Болд не възнамеряваше на съвестта му да тежи отвличане.
Пахван Риз, трийсет и пет годишен американец от малайзийски произход, чиято майка беше чистокръвна англичанка, имаше шоколадова кожа, подвижни зелени очи, вечно присвити подозрително, и плавен, напевен глас, който контрастираше с енергичността му. Риз ръководеше тази специална операция и се разпореждаше с подчинените си като истински военен. Лу одобряваше педантичността му, възхищаваше му се, защото беше успял да се пребори с расовите предразсъдъци и да се издигне до желания пост на началник на екип от двайсет и пет души, изложени на кажи-речи ежедневен риск. Отдел „Специални операции“ предлагаше на служителите си възможността да участват в истински престрелки. И именно защото в него работеха желаещи, дори нетърпеливи да бъдат изпратени на огнестрелната линия хора, Болд гледаше със смесени чувства на факта, че операцията се ръководи от този отдел.
Лейтенантът седеше на напуканата седалка на бивш микробус за почистване с пара, конфискуван преди години по време на полицейска акция за изземване на наркотици. Микробусът играеше ролята на главен команден център — подвижния щаб на Риз и неговите облечени в черно командоси.
Микробусът беше паркиран на третото ниво на един гараж, срещу банката, Болд и шофьорът, мъж на име Травис, наблюдаваха фасадата на банката с бинокли. Зад тях цял куп телевизионни монитори примигваха на мъждивата светлина. Чуваше се пращящият, съскащ звук на радиоемисии, дирижирани от монотонния, безстрастен глас на диспечерката, седнала до Риз.
— Рийс! — извика Болд фамилията на ръководителя на операцията, като използва универсално приетото й, но неправилно произношение, когато въртящата се врата на банката помръдна за пръв път.
— Видяхме — потвърди Риз.
Вратата се завъртя като гигантско колело на кораб. Риз изрева някакви заповеди и диспечерката ги повтори. На тротоара едър тип дръпна от цигарата си и се обърна към жената с черен дъждобран и алуминиево куфарче в ръка, която излезе от вратата на банката и се смеси с потока от пешеходци. Въпреки че знаеше какво ще стане, Болд не забеляза размяната, нито видя черния дъждобран, оставен от съпругата му върху въртящата се ос на вратата.
— Втора фаза — обяви спокойно Риз.
Жена, облечена като Лиз, приличаща на нея и със същото алуминиево куфарче в ръка като онова, което би трябвало да носи съпругата на Болд, тръгна по тротоара в уговорената посока. Лу вдигна бинокъла към очите си. Дори през увеличителните лупи Малоун изглеждаше почти като Лиз.
Лейтенантът отвори със замах вратата и заяви:
— Аз съм на честота 1–6 и клетъчният телефон е в мен. Дръжте ме в течение.
— Лейтенант! — извика недоволно Риз и гласът му прозвуча твърде силно за ограниченото пространство на микробуса. Болд остана на мястото си. — Напомням ти: провеждаме операция. Не можеш и не бива да посещаваш жена си в банката. Все още не. Сградата може да е наблюдавана.
— Наясно съм, Рийс. — Сякаш никога не беше участвал в полицейско наблюдение. Той затвори вратата на автомобила след себе си, усетил необясним порив да защити жената, която се представяше за съпругата му.
Щом се озова на улицата, Болд веднага забеляза облечената в черен дъждобран Малоун, която крачеше на запад по Медисън авеню.
На дясното ухо на лейтенанта се забелязваше миниатюрната слушалка на клетъчния му телефон — вече доста обичайна гледка по улиците в наши дни, което улесняваше тайното наблюдение. В случая кабелът на слушалката на Болд беше свързан с портативна полицейска радиостанция, скрита под якето му.
Чу гласа на диспечерката в ухото си:
— ЛТБ11?
Кодовото наименование на Лу. Той потвърди, че слуша. Диспечерката му предаде да мине от другата страна на улицата. Риз не искаше никой от екипа да върви непосредствено след Малоун. Болд се подчини на искането, докато се разминаваше с група запътили се на юг пешеходци, и почувства как напрежението му нараства. Не можеше да се отърси от мисълта, че походката на жената е съвсем погрешна, че й липсва грацията на Лиз и лекото, но вълнуващо полюшване на бедрата й. Експедитивната походка на Малоун говореше за тренираност, атлетичност и добра физическа подготовка. Тя беше готова всеки момент да се стовари на тротоара като торба с цимент или да побегне в противоположната посока. Стегнатите й движения издаваха, че под дрехите й се крие гъвкаво като на котка тяло.