Малоун продължи да се спуска по Медисън на запад, към бреговата линия, която сега се намираше точно пред нея. Улицата свършваше до тротоара покрай залива Елиът, което щеше да направи невъзможно по-нататъшното й придвижване в тази посока. Но Болд си каза, че Хейс не може да е толкова глупав, че да се остави да го хванат в подобен капан. В такъв случай какво, по дяволите, беше намислил? Тогава лейтенантът осъзна, че Риз ще трябва да намали броя на агентите под прикритие, изпратени в района, защото присъствието на много хора, пък били те и в цивилни дрехи, щеше да изглежда подозрително. Ръководителят на операцията остави в движение само четирима от осемте агенти, а останалите задържа на позиции две пресечки по-нататък, отвъд пустия асфалтов паркинг, под издигнатите платна на шосе Аляска. Един микробус без обозначителни знаци, пълен с подобните на командоси агенти на отдел „Специални операции“, бе преместен срещу Сиатълския аквариум. Първоначално Риз беше съсредоточил по-голямата част от хората си именно тук, между аквариума, веригата ресторанти и едно кино ИМАКС12.
Лу разбираше нежеланието на Пахван да приеме, че Хейс ще ги улесни, като насочи „Лиз“ към някой ферибот или лодка — напълно контролируеми и толкова лесни за локализиране и проследяване — истински кошмар за всеки престъпник. Но когато преполови разстоянието до крайбрежните постройки, които скоро щяха да бъдат завардени от добре организираните агенти на Риз, лейтенантът реши да действа на своя глава. Най-после шефът на операцията насочи част от хората си към фериботните докове, но когато му хрумна да стори това, Болд вече имаше стотина метра преднина не само пред най-близкия агент, но и пред самата Малоун, защото тя беше спряла и се взираше в морето вече от седем минути — вероятно под напътствията на Хейс, понеже държеше клетъчния телефон на Лиз до ухото си. Спирането й предизвика временна парализа сред проследяващите я, които се оказаха неспособни да предвидят какъв ще бъде следващият й ход.
Продължавайки да действа на своя глава, Лу стигна до доковете много преди Малоун и агентите на Риз — така се оказа първият, озовал се там, когато жената с дъждобрана тръгна неочаквано на юг.
На юг, точно към фериботите.
Вашингтонското Министерство на транспорта се грижи за най-натоварената фериботна мрежа в Северна Америка, ползвана всеки ден от близо седемдесет хиляди пътници. Кей 50 и кей 52 от сиатълското пристанище, същински хаос от паркинги и докове, представляват истинско предизвикателство за шефовете им, сравнимо единствено с управлението на малко летище. Непрекъснато в движение, екип от докери, моряци, поддържащ персонал, продавачи на храна и чистачи непрестанно се стараят флотилията от трийсет и един кораба да не изостава от разписанието си. Въпреки това на двата пристана цари изненадващо спокойствие — резултат от добре отработени рутинни действия.
Когато прочете електронното табло с разписанието на заминаващите фериботи, Болд се оказа изправен пред дилема. В 4:40 от кей 3 щеше да отплава пътнически кораб за о. Бейнбридж, който щеше да пристигне там само след трийсет и пет минути. Прав или не, лейтенантът трябваше да поеме този риск. Да се качи на борда на ферибота преди „Лиз“ беше нещо, което Хейс едва ли щеше да очаква. Полицаите контраатакуваха; те следяха обекта под наблюдение, не вървяха пред него.
Като се надяваше, че Риз все пак ще изпрати един или няколко от агентите си на борда, Болд реши, че вниманието на Хейс ще бъде насочено към хората, които ще вървят след Малоун. Той се съмняваше, че Дейвид ще успее да го разпознае, особено с дънките, очилата и ниско нахлупената му шапка, но все пак се спря пред една сергия със сувенири и купи два плюшени орка13 за децата. С бялата торба за покупки в ръка, която го идентифицираше като турист, Лу се почувства още по-добре дегизиран.
Лейтенантът се присламчи към групата на дузина редовно пътуващи по този маршрут пасажери и се качи с наведена глава на борда на сиво-белия ферибот „Паялъп“. Претъпкан както винаги по това време на деня, „Паялъп“ имаше на борда 2500 пътници и над 200 превозни средства. Огромният брой хора правеше Болд още по-незабележим.
Той си купи вестник „Таймс“ от монетен автомат в главната каюта и се насочи към една свободна седалка с изглед към палубите.