— Стълбището! — дойде недвусмисленият отговор на агента. — Качва се нагоре. Повтарям: качва се нагоре.
Лу влезе в каютата тъкмо навреме, за да зърне пъстрия колоездачен екип на Хендерсън, който се скри зад металната врата на един изход.
Шумната сирена на ферибота изсвири. Неочакваният звук стресна Болд. Здрачът се сгъстяваше все повече, хоризонтът се губеше в далечината и всичко наоколо изглеждаше сиво. Лейтенантът се изкачи до горното ниво, където каютата беше по-малка, а палубата — по-просторна. Когато мина през вратата, Малоун беше с гръб към него и тъкмо излизаше на открито.
Хендерсън и Болд се спогледаха многозначително и агентът тръгна надолу по стълбището, отстъпвайки наблюдението на лейтенанта.
Притиснала телефона на Лиз към ухото си, Малоун кимна леко в отговор на получените инструкции.
Едно четиричленно семейство се размина с Лу и последва Хендерсън по стълбището към долното ниво, оставяйки го съвсем сам в каютата, ако не се брои самотен мъж, седнал с гръб към него. Отвън Малоун се присъедини към пасажерите, облегнали се на парапета на кърмата. Изви се мразовит вятър.
Болд промени леко позицията си и забеляза черния кабел, който се подаваше от ухото на седналия мъж — кабел от миниатюрна телефонна слушалка като тази в собственото му ухо. С кого ли разговаряше, запита се той. С Малоун?
Лейтенантът тръгна към непознатия с разтуптяно от вълнение сърце. Десет крачки… Пет крачки…
Сетне забеляза с периферното си зрение как „Лиз“ поглежда през рамо към него. И спря, защото инстинктът му подсказа, че нещо не е наред.
Седналият човек се обърна и тогава видя лицето му. Не беше Дейвид Хейс, а шейсетгодишен мъж със сбръчкана кожа.
Изведнъж Малоун запрати лъскавото алуминиево куфарче с всички сили през парапета на кърмата. То описа няколко мързеливи лупинга, докато падаше надолу, и изчезна от погледа му.
Болд замря като парализиран на мястото си. Фериботът всеки момент щеше да акостира на брега на острова. Току-що бяха хвърлили в морето пет хиляди долара в белязани банкноти. Колкото и да му се искаше, не можеше да излее чувствата си пред Малоун, не можеше да рискува да я компрометира. Вместо това бръкна в джоба на якето си и включи радиостанцията, за да се свърже с диспечерката на Риз.
Отговорът не закъсня: щяха да изпратят хеликоптер, но той щеше да потегли към тях чак след трийсет минути. Лейтенантът трябваше да им съобщи GPS местонахождението на кораба по ASAP-а15 на капитана.
Лу усети как го обхваща ужас, защото разбра, че е изправен пред по-сложен план, който може би изобщо не включваше отвличането на Малоун, представяща се за съпругата му.
Хендерсън беше чул предаденото от Болд съобщение и го чакаше на главната пасажерска палуба.
Малоун остана под режещия вятър, стиснала в ръка клетъчния телефон на Лиз, сякаш отговорите се криеха в него.
Лейтенантът пресече забързано палубата, прескочи една верига и се изкачи по стръмната стълба зад нея. После потропа на масивната врата на капитанската кабина, като притисна картата и значката си към дебелото стъкло.
След миг вече беше вътре и предаваше на Риз и екипа му географските координати на местоположението на кораба. Когато погледна радара, откри с изненада, че в близост до ферибота няма други плавателни съдове. Никакви плавателни съдове. А беше напълно убеден, че в момента някакъв малък морски съд обикаля наоколо в търсене на парите.
Болд се обърна към един корабен офицер и го засипа с порой от въпроси.
Ниският мъж с дебел врат и издадена челюст отговаряше стегнато и ясно:
— Уебсайтът на ВМТ16 предлага визуална връзка с фериботите. Наблюдение с камери. Картина на живо от терминалите. GPS локализиране на корабите.
— GPS? — заинтригува се Лу.
Световната сателитна навигационна система позволяваше да се определи съвсем точно местоположението на всеки морски съд. Като знаеше точно в колко часа Малоун е хвърлила куфарчето, човек можеше да посети уебсайт, от който да разбере с точност какво е било местоположението на ферибота по време на изхвърлянето.
— В уебсайта значи — промърмори Болд, осъзнавайки, че Хейс може би знае къде точно са потънали парите. Или в закупеното от „Брукстоун“ куфарче е имало скрит предварително предавател? Дали някой се е сетил да го провери преди това? Не му се вярваше.
Той излезе от капитанската кабина и се спусна по стръмната стоманена стълба на горната палуба, като си мислеше, че Хейс вече може да е тръгнал да търси парите. После бръкна в джоба си и извади със замах радиостанцията, решавайки, че дегизировката му вече е излишна.
16
Британска консултантска компания, която предлага различни услуги в сферата на транспорта и отбраната в редица държави, включително и в САЩ. — Б.пр.