Поиска да говори с Риз. Когато чу гласа на ръководителя на операцията, първото, което изрече, беше:
— Кажи ми, че Лиз е добре.
— Тя е в един офис отзад с едно от нашите момичета.
— Сигурно ли е?
— Напълно, лейтенант. Съпругата ти разговаряше по телефона с Хейс през последните десет минути, а Малоун слушаше и изпълняваше нарежданията му.
Двама двайсетгодишни младежи излязоха през вратата на горната палуба, потънали в ожесточен бейзболен спор, от който Болд успя да чуе само думите „лъжливо хвърляне“.
И тогава изведнъж проумя всичко. Куфарчето никога нямаше да бъде извадено от водата. Лъжливо хвърляне. Хейс беше изпитал Лиз, като я беше накарал да изтегли парите и да ги хвърли по негова команда — тя издържа теста. Значи Дейвид бе замислил нещо много по-голямо.
— Мамка му — извика Лу, който беше известен с това, че никога не ругаеше. — Изиграха ни, Рийс. Той ни заложи капан и ние се хванахме в него. Запечатай сградата! — Поколеба се за миг, осъзнавайки какви неприятности щеше да предизвика, ако грешеше в догадките си. — Дейвид Хейс е в банката.
6.
Болд смяташе, че Хейс е използвал доставката на парите не само като средство да отвлече вниманието на полицията, но и като начин да получи достъп до мощните компютри AS/400 на банката, описани му от Лиз като „сърцето на информационната система“. Но сега, когато служебната сграда беше заключена и хората, намиращи се в нея, се извеждаха един по един през единствената незаключена врата, където проверяваха документите им и ги претърсваха, в теорията на лейтенанта започваха да зейват пукнатини. Нямаше и помен от Дейвид Хейс.
Един младеж с акне по лицето на име Пендълтън Хартсмит седеше до Дъглас Уит, румения ирландец, който отговаряше за охраната на банката. Двамата мъже се намираха заедно с Лу в малка зала за съвещания, в която обикновено се обсъждаха заемите. В залата миришеше на лепило за мокет.
Уит обясняваше, че за да получи достъп до офисите на „Уест Корпорейшън“, човек трябва да има идентификационна карта с размерите на кредитна карта, каквато притежаваше самата Лиз. При всяко влизане се записваха часът, датата, името на чиновника и мястото, от което е влязъл или излязъл. За сървърите AS/400 и UNIX е необходим допълнителен пропуск.
— След 11 септември17 — продължи да обяснява Уит — инсталирахме скенери за разчитане на отпечатък от дланите на двете компютърни зали — помещенията, в които се намират главните ни сървъри. Достъп до тях имат броени служители.
Сред които е Лиз, помисли си Болд.
— А можем ли да установим дали е бил извършен пробив в системата за сигурност?
Ирландецът отговори:
— Пробив не е имало. Това беше първото нещо, което проверихме, когато ни се обадихте да заключим банката. Никой не е пипал компютрите AS/400.
Уит лапна една дъвка и предложи пакета на другите. Хартсмит си взе. Лейтенантът отказа.
— Камерите да са записали нещо?
— Вашите хора вече ни поискаха филмите. Доколкото разбрах, в момента правим презаписи.
— Може наистина да възникне проблем — обади се Хартсмит. Другите мъже насочиха вниманието си към него. — Тук всичко е дигитално, лейтенант. Системите за достъп, видеокамерите, всичко е цифрова информация, която се съхранява на един от четирите компютъра UNIX.
Уит го прекъсна, като обясни:
— Ето какво имах предвид, като казах презаписи. Записаното от камерите се съхранява по електронен път на диск. Мисля, че става въпрос за TiVo18. Можем да гледаме записите направо от дисковете или да ги презапишем на половининчова лента или на DVD, както правим в момента за вас.
— И ако някой влезе в тези компютри… — изрече Лу, оставяйки Хартсмит да довърши.
— Именно. От тази гледна точка системата е доста несигурна.
Болд си представи как Хейс влиза в сградата, а после в компютърните зали, но убеждава контролираната от компютър охранителна система в обратното. И внезапно се зачуди дали това вече не се е случило, дали програмистът не е дошъл, не е прехвърлил парите в друга сметка и не си е тръгнал.
— Можете ли да сложите пазач, някой от вашите охранители, на вратите на тези компютърни зали? Да не разчитаме само на техниката?
— Това ще ни струва известни разходи. Трябва да поискам разрешение.
17
Става въпрос за терористичната атака над Световния търговски център в САЩ през 2001 г. — Б.пр.