— Поискайте — каза Лу. — И ако ви откажат, ме уведомете незабавно.
Той потърси пукнатини в разсъжденията си, абсолютно уверен, че Хейс е използвал доставката на пари като средство за отвличане на вниманието, но нямаше как да го докаже. Уит се надигна от стола си и напусна малката зала за съвещания. Интелигентният Хартсмит остана да се взира в нищото, потънал в дълбок размисъл.
— В това е проблемът — проговори той. — Компютър, който контролира собствената си система за сигурност. Но пък това е една надеждна система. Затворена система. Не можеш да влезеш в нея и да я объркаш, защото тя охранява собствената си врата.
— Но ако проникнеш през тази врата… — Болд си представи как принуждават Лиз да осигури на Хейс достъп до сървърите, почувства нейния ужас. Ставаше все по-сигурен, че ако Хейс не успее да я накара да му сътрудничи, няма да има друг избор, освен да я отвлече или да отвлече някой друг банков служител, който има необходимия му пропуск.
— Тогава цялата ни система рухва. Да. Изтриваш всички записи на своето посещение. Брилянтно е наистина, само че е невъзможно.
— Но можем ли да сме напълно сигурни в това?
— Не. Но ако питате дали смятам, че днес някой е проникнал в AS/400, все пак ще ви отговоря отрицателно.
Лейтенантът осъзна, че Форман и Лиз са прави — Хейс се нуждаеше от съпругата му, за да си осигури достъп с отпечатъка от дланта й. А щом проникнеше веднъж в компютърните зали с необходимия достъп до сървърите, той можеше не само да си върне парите, но и да изтрие всички записи от посещението си, да унищожи всички улики против себе си, и то като използва същите компютри, които би трябвало да помогнат за залавянето му. Може би днешната доставка на пари, отвлякла вниманието на полицията и на охраната на банката, не беше нищо друго, освен тренировка, възможност да проучи мястото и да доизпипа плана си. И в такъв случай Хейс щеше да бъде засечен от охранителните камери.
Лу се върна при Лиз. Тя продължаваше да стои в една малка стая на приземния етаж, която не се числеше към офисите на филиала на банката. Той я помоли да състави списък на всички служители на „Уест Корпорейшън“ с достъп до компютърните зали. Възнамеряваше да ги разпита всичките. После повика на помощ няколко души от собствения си отдел, защото нямаше търпение да изчака копията от записите на охранителните камери. След по-малко от час пред екраните седяха шестима полицаи и наблюдаваха внимателно неясните образи. Малко след 11 часа вечерта един от тях забеляза Дейвид Хейс.
— Ето го птичето. — Жената, позамаяна от монотонния запис, преглеждан от нея часове наред, го посочи на колегите си.
Позвъниха на Болд, който се беше прибрал у дома, и го събудиха.
Трийсет минути по-късно лейтенантът стоеше пред една постройка от червеникавокафяв пясъчник, собственост на някоя си Тедона Рембранд Уилсън, и чакаше Дани Форман. Беше оставил две съобщения на телефона и едно на пейджъра му. Сигурен бе, че старият му приятел ще дойде на срещата, дори и да завали дъжд, заради важността на откритието. Направи последен опит да се свърже с него по клетъчния му телефон и реши да проведе разпита сам. Беше оставил Лиз у дома, при децата, но не и преди двама униформени полицаи да застанат на пост пред къщата — единият в патрулната кола, а другият — извън нея. Болд все още вярваше, че Хейс възнамерява да отвлече жена му. Затова не смееше да я остави без надзор и охрана.
Тедона Уилсън, афроамериканка с едри кости и големи ръце, накара Лу не само да й покаже значката си, но и да й даде картата си през процепа на отворената докъдето позволяваше сложената на вратата верига, за да се обади и да провери дали наистина работи в полицията. Когато най-накрая пусна лейтенанта в дома си и го покани във всекидневната, вече беше облечена в завързан стегнато около кръста й бял атлазен халат. Сърбаше билков чай. Не предложи нищо на Болд и продължи да го гледа подозрително, докато той не постави пред нея няколко снимки и не спомена, че е съпруг на Елизабет Болд. Едва тогава Тедона предложи да му направи чай или кафе, но Лу отказа, защото се чувстваше прекалено изнервен и напрегнат, а единствено искаше да постигне някакъв напредък по случая.
— На тези снимки, свалени от записа на една охранителна камера, се вижда мъж, ето този с шапката, застанал до вашето бюро, нали така?
— Точно така, господине.
— Спомняте ли си този мъж?
— Аз съм представител на отдел „Клиенти“, господин Болд. От мен се изисква да помня физиономии, да водя разговори и да продавам нови продукти на редовни клиенти. Този мъж беше около трийсетгодишен. Учтив. Добре изглеждащ. С приятен глас.