Лу се размърда неловко, защото не му се слушаха подобни ласкателства за Хейс.
— По някое време вие ставате от бюрото си. И тръгвате заедно с него към… — Лейтенантът размести снимките.
— Към неговия банков сейф.
— Неговия банков сейф — повтори като ехо Болд, докато вадеше бележника от вътрешния джоб на сакото си.
— Това е всичко, което знам. Не си спомням номера на сейфа му. Мисля, че беше двеста и някой си. Двеста и шест? Двеста и осем? Или това беше кодът на някаква област? — Тя пристегна халата си, за да се увери, че прикрива напълно гърдите й. — Трябва да го има в протоколната книга.
— Някакво име?
— Бриндъл? Биндър? — напрегна паметта си Тедона.
Болд усети как пребледнява.
— Бримър? — подсказа й той.
Тя щракна с дългите си пръсти.
— Бримър! А малкото му име започва с Е. Смешно име. Еверест? Еверет?
— Е. Бримър — изрече сухо Лу. — А не Хейс? Сигурна ли сте, че беше Бримър?
— Няма как да получи достъп до сейфа си, докато не се подпише и аз не сравня подписа му с този на регистрационната карта, затова твърдя, че беше Бримър. Сигурна съм.
Регистрационната карта щеше да позволи на някой експерт да сравни почерка. И ако се окажеше, че той е на Хейс, в което лейтенантът изобщо не се съмняваше, можеха да си издействат съдебно разрешение да разбият сейфа. Но Болд допускаше, че това ще се окаже излишно. Предполагаше, че Хейс е държал там „маскиращия“ софтуер, който беше използвал, за да скрие седемнайсетте милиона в системата на „Уест Корпорейшън“. Сега си го беше върнал, а с него и възможността да си получи парите. Подведени от използвания от него псевдоним — Бримър, банковите служители изобщо не се бяха досетили, че сейфът всъщност принадлежи на Хейс.
Лу обясни на госпожица Уилсън, че ще се срещнат отново в банката в понеделник, в осем часа сутринта, и че тогава ще прегледат заедно протоколната книга. Нещо, което според него щеше да е пълна загуба на време.
— Това име… Бримър… Защо ви накара да се намръщите така? — попита тя.
— Без особена причина — излъга я Болд. Всъщност това беше моминското име на Лиз: Елизабет Бримър. Е. Бримър, фалшива самоличност, която Хейс си беше създал преди години, когато все още е бил банков служител. Когато е изпитвал увлечение по жена му. Или е бил влюбен в нея, помисли си Лу. Това име, този сейф свързваха Хейс с Лиз, Лиз — с миналото, а спомените на Болд — с въпросното минало.
На лейтенанта внезапно му се догади.
7.
— Аз не се мъча да разреша този случай — заяви Болд на Лиз, която вече беше полузаспала. — Защото, честно казано, изобщо не ме е грижа за незаконно присвоените пари, за тези седемнайсет милиона долара. Просто се опитвам да те защитя и да спася нашия брак, да запазя взаимното ни уважение, за да заживеем отново в хармония.
— Не знаех, че е използвал моминското ми име.
— Това показва, че едва ли не те боготвори. Сигурно е превърнал затворническата си килия в твой храм.
— Стига.
— Говоря сериозно.
— И какво, ако го е направил? Какво? Аз не съм превърнала нашия дом в негов храм, нали?
— Виж, в момента се мъча да намеря сили да ти простя. Да намеря в себе си прошка. И да те защитя. А парите? Пет пари не давам за тях!
— Съжалявам — отвърна тя и придърпа нагоре завивките, защото изведнъж усети хлад.
— Събудих те. Беше глупаво от моя страна.
— Не ставай смешен! — извика Лиз след Болд, който се беше запътил към банята. — И не бягай от мен.
Той се обърна, преди да влезе в помещението, където щеше да намери уединение.
— Имаш пълното право да си разстроен — продължи Лиз.
— Не го прави — прекъсна я Лу. — Не ме манипулирай по такъв начин.
— Аз не те манипулирам. Просто казах онова, което мисля.
— Това няма да оправи нещата.
— Но е самата истина. Действително го мисля. И това трябва да оправи нещата.
— Просто ти казвам, че не ме е грижа за парите.
— Нито пък мен.
— Загрижен съм за теб.
— Което е важно за мен. За нас.
— Мразя да си ви представям заедно. Мразя дори факта, че не мога да се отърва от тези представи.
— Това е разбираемо.
— Не се отнасяй снизходително към мен — предупреди я той.
— Има ли сценарий, към който трябва да се придържам? — попита го Лиз. — Казвам това, което мисля, Лу, което чувствам. Не ми поставяй условия. Остави ме да говоря.