От лявата ръка на Дани липсваха два нокътя, което обясняваше локвата кръв на земята от същата страна на стола.
— Два пъти за една седмица — отбеляза лейтенантът.
Форман не реагира.
Жената информира Болд, че са му дали успокоителни, за да притъпят болката.
Мазето не беше голямо, а отоплителната система, резервоарът за гореща вода и очуканата пералня го правеха още по-тясно. Като се добавят към тях двата триножника с халогенните лампи, столът с пострадалия, двамата от спасителния екип, които се опитваха да го освободят, и двамата души от екипа за спешна медицинска помощ, напъхани наполовина под дървеното стълбище, ставаше ясно защо обстановката беше почти клаустрофобична.
Устната на Дани бе сцепена, а дясното му око — подуто. Лу извади носна кърпа и почисти внимателно лицето му. Пострадалият мъж вдигна глава, погледите им се срещнаха и лейтенантът усети болката, с която другият се бореше.
— Копелета — успя да промърмори Форман.
— Кои?
— Нямам представа.
Единият медик отбеляза, че малката точка от дясната страна на врата на Форман прилича на следа от инжекция.
— Пак са те упоили. — Рохипнол, „наркотикът на изнасилвачите“, парализиращият транквилант. Серумът на истината, помисли си Болд.
Форман не каза нищо, само завъртя очи. Изглеждаше готов да припадне.
Лу огледа набързо мазето, разочарован да види толкова много хора и екипировка. Всички улики бяха безвъзвратно унищожени.
Младата жена каза на Дани, че вече може да пробва да освободи китките си, но това може да се окаже болезнено. Форман дръпна ръце с такава сила, че отпра десетсантиметрова ивица от плътта си. Лицето му се сгърчи и от очите му изскочиха искри, но той не издаде нито звук. Единият член на екипа за спешна медицинска помощ се втурна към него и започна да му превързва раните. Навсякъде пръскаше кръв. Сякаш някакво хлапе я бе разляло с градински маркуч.
Лейтенантът се загледа във вехториите, струпани върху един прашен рафт. Избеляло фризби. Износени работнически ръкавици. Чифт туристически ботуши. Форма за печене на вафли с напукан кабел. Два или три кашона, в които нямаше нужда да надзърта, за да се досети, че съдържат нещата на Дарлин: дрехи, обувки, чанти и може би няколко фотоалбума, както и една болнична гривна20, свалена преди три години от безжизнената й китка.
Като видя обелената кожа на Форман, жената от медицинския екип обясни, че за да не се получи същото с глезените му, този път ще оставят разтворителя да подейства няколко минути по-дълго.
Все още под въздействието на наркотика, в отговор той избълва цял порой от ругатни.
Партньорът на жената повика Болд и му показа нещо подобно на умряла буболечка — муха или може би ларва — от лявата страна на стола на Форман. Когато въпросната „буболечка“ се завъртя и се плъзна с лекота на няколко сантиметра от първоначалното си местоположение върху пода, лейтенантът осъзна, че това е пепел от цигара или пура.
— Някой от вас да е пушил тук долу? — Лу пристъпи внимателно към уликата. Никакъв отговор. — Ще помоля всички, освен тази жена, да напуснат веднага мазето. — Той ги инструктира как да излязат в индианска нишка, като стъпват бавно и внимателно само в чистите участъци на пода.
После коленичи и постави сивото късче пепел в малък кафяв хартиен плик, който носеше в себе си, за да събира улики. Форман се опита да каже нещо, но от устата му излязоха само гъргорене и лиги.
— Мамка му! — успя да изстене накрая той, като отметна рязко глава, подобно слепец, свирещ на пиано.
С изключение на изтръгнатите нокти, по ръцете му нямаше никакви други следи от борба, никакви следи от самозащита. Миг по-късно жената освободи глезените на Форман и помоли Лу за разрешение да повика партньора си и медиците, за да отнесат пострадалия мъж в чакащата отвън линейка. Болд не се възпротиви, но отново направи всичко възможно да ограничи до минимум унищожаването на евентуалните улики на местопрестъплението.
Щом отнесоха Дани, лейтенантът претърси цялата къща, този път подпомогнат от пристигналите междувременно специалисти от криминалната лаборатория към собственото му управление.
— По-добре късно, отколкото никога — заяви Болд на анемичния трийсетгодишен мъж със синьо яке с инициалите на отдела. Мъжът имаше тънки синкави устни и кожа, бледа като на мъртвец. Лу го виждаше за пръв път.