— Пил съм само едно еспресо в някакво денонощно заведение за бързо хранене от другата страна на Бродуей. Повярвайте ми, не бихте искали да видите как изглеждам преди първото ми еспресо.
— Вярвам ти — отвърна му лейтенантът и го въведе в спалнята, охранявана от униформен полицай.
Спалнята изглеждаше непретърсвана, ако не се брои гардеробът. Там Болд видя няколко захвърлени настрани обувки, преместени кутии и един отворен, празен стенен сейф, без следи от взлом. Той отбеляза:
— Сигурно са научили комбинацията малко след втория нокът.
— Какво? — Капитан Еспресо не беше виждал лявата ръка на Форман.
— Нищо. Ако можете, снемете отпечатъци от вътрешността на сейфа и от вратата му и огледайте къщата за цигарена пепел. Проверете всички кошчета за боклук, мивките, външния периметър. Бих се радвал да намерим някой фас.
— Ясно — отговори оперативният работник.
— Този мъж е от нашите. Полицай е. Разбра ли?
— Да, лейтенант. Считайте го за направено.
— Кажи на Бърни Лофгрийн, че случаят е мой.
— Ваш?
— На моя отдел. — Лу трябваше да възложи работата по случая на някой друг; лейтенантите си имаха други задължения. — Но искам Бърни да ми се обади.
— Ясно.
— И пробвай да хапваш по малко червено месо. — Докато излизаше от малката спалня, на Болд му се стори, че чу другия мъж да мърмори „да ти го начукам“, но не се спря. Беше си го заслужил.
Дани Форман обаче не си го бе заслужил и лейтенантът реши да залови на всяка цена човека, залепил китките му една за друга и изтръгнал ноктите му с клещи. Както и да научи какво крие от него бившият му приятел и колега.
8.
Лиз пропусна сутрешния си крос, събуди децата, нахрани ги и ги закара на училище почти без да използва клаксона на колата — една от утрините, в които се справяха направо отлично. Вече на работното си място, тя напипа клетъчния телефон на дъното на дамската си чанта с надеждата, че може да звънне, че Лу ще й обясни на какво е станал „жертва“ Дани Форман и дали това е от значение за разследването. Все още разтърсена от петъчните събития и най-вече от факта, че Хейс бе използвал моминското й име, за да си отвори банков сейф, тя беше станала свръхчувствителна към околната обстановка и към всичко, което се случваше в банката. Помолена да изготви списък с имената на банковите служители с достъп до сървърите UNIX и AS/400, Лиз се почувства задължена да уведоми лично и петимата, не толкова, за да ги предупреди, колкото от вежливост — все пак й бяха колеги.
Видя се с Филип, каза му за списъка и му съобщи, че възнамерява да поговори за това и с останалите. Реакцията му беше положителна, но предпазлива. Като изпълнителен директор на „Уест Корпорейшън“, той бе загрижен за безопасността на служителите и на компютърните системи, но все пак не пропусна да й напомни поне три пъти за наближаващото обединение и за това какво би станало с цената на компанията на стоковата борса, ако се разчуе за евентуалния пробив в сигурността й. Много обединения на компании биваха отлагани или отменяни напълно при подобни обстоятелства. А „Уест Корпорейшън“ не можеше да си позволи подобен провал, не и когато нещата бяха стигнали толкова далеч.
На второ място в списъка на Лиз стоеше Тони Лароса, директор на отдел „Информационни технологии“ и потенциална мишена за Хейс поради отличните си познания за компютърните системи и факта, че е един от малкото, способни да програмират IBM AS/400. Тя реши да се срещне с Тони и използва пропуска си, за да се качи на двайсет и петия етаж. Вратите на асансьора се разтвориха и съпругата на Болд се озова в тихия хаос, който цареше в най-оживения отдел на банката — нейния. Заради обединението, до което оставаха броени дни, колегите й работеха кажи-речи без почивка. И това си личеше.
„Две-пет“, както наричаха служителите й помежду си двайсет и петия етаж, се състоеше от единайсет разделени със стъклени прегради офиса, между които имаше тесни пътеки. В момента всички, освен два, бяха заети. От дясната й страна, в по-голямата от двете ъглови конферентни зали, се провеждаше събрание. Отляво целият северен край на етажа бе преграден с дебела стена от блиндирано стъкло, подсилена с лъскави стоманени подпорни греди. В тази разделителна стена, издигната след 11 септември, имаше една-единствена врата, оборудвана с електронен скенер за разчитане на отпечатък от дланта, към който хората се отнасяха с такова подозрение в наши дни. В разположената зад стената стая имаше друга врата, водеща към втори сървър. От лявата й страна се намираше личният офис на Тони, единия от двамата изпълнителни директори на този етаж.