Лиз се приближи до секретарката на Тони — симпатична испанка, подчертала чара си със солидна доза грим.
— Може ли да ме приеме? — Без да спира, тя само позабави малко крачка.
— Би могъл, стига да беше тук — отговори й секретарката.
Лиз погледна своя, а после и стенния часовник: 9:20. Тони Лароса обикновено пристигаше първи и си тръгваше последен.
— Тази седмица няма право да отсъства по болест — настоя Лиз. — Но после в съзнанието й се промъкна по-ужасяващото заключение. — Откога, казваш, го няма?
— Не е идвал от сутринта.
— Обади ли се у тях? Говорила си с Бет?
— Обадих се, естествено. Никой не ми вдигна. Търсих го и на клетъчния му телефон. Включи се гласовата му поща. Той вече пропусна една важна конференция с МТК. Никой не е успял да се свърже с него и всички са много недоволни от този факт. Повярвайте ми, наистина са недоволни.
— И Бет не отговаря на домашния им телефон? — учуди се Лиз.
— Не, госпожо.
— Близнаците — заключи тя. — Сигурно близнаците са болни. — Бет и Тони бяха осиновили две русначета преди по-малко от шест месеца.
— Добре ли сте, госпожо Болд?
— Нищо ми няма. Просто се притеснявам.
— Сигурна съм, че той е добре.
— И не отговаря на клетъчния си телефон?
— Не.
— Прати ли му съобщение на пейджъра?
— Да. Даже две.
Лиз започна да се пита дали доставката на парите не е имала някаква друга цел, освен да отклони вниманието на полицията от банката. Дали Дейвид или някой друг не се беше възползвал от нея, за да отвлече през това време Тони Лароса? Тя надраска номера на клетъчния си телефон на жълто самозалепващо се листче и го подаде на секретарката.
— Искам да ми се обадиш веднага, щом се свържеш с него. Разбрахме ли се? И нека Тони също да ми се обади на този номер. Искам да съм първата, която ще разговаря с него, след като го откриеш.
— Добре. — Впечатлена от нервността й, испанката побърза да попита: — Какво има, госпожо Болд?
Тя не отговори и едва сега си даде сметка какъв опит е трябвало да натрупа Лу, за да започне да понася лошите новини с толкова невъзмутима физиономия, как е трябвало да се научи да потиска емоциите си, да не им се поддава. И остана поразена от факта, че продължава да научава нови неща за него, както и че е достигнала до това откритие при подобни неприятни обстоятелства.
Лиз прекоси стаята и влезе в офиса на Томи Линг. През последните години имаше доста вземане-даване с него, защото той се занимаваше с компютърната система за сигурност. Потомък на китайски имигранти, Томи беше трето поколение американец без капчица азиатски акцент. Той носеше луксозен тъмнозелен вълнен костюм, лъскава черна вратовръзка и тъмносива риза с висока яка. Изглеждаше на не повече от двайсет и две и три, но съпругата на Болд знаеше от служебното му досие, че в действителност наближава четиридесетте.
— Томи — обърна се към него тя, — можеш ли да направиш така, че системата да те предупреди, когато Тони влезе в сградата?
— Стига да искаш.
— Искам. — Лиз му записа номерата на служебния и на клетъчния си телефон, за да не му се налага да ги търси. — Обади ми се веднага щом влезе. Разбра ли?
— Да не би нещо да не е наред?
Тя обмисли отговора си.
— Имам ужасно добри новини за него и за целия отдел и искам той да ги научи пръв.
Отговорът й очевидно задоволи любопитството на Линг и дори го зарадва.
Преди да се обади на Лу, Лиз се върна на административния етаж. Сега сърцето й туптеше малко по-бързо от обикновено, беше й горещо и лицето й пламтеше. Тя съблече сивото си сако, за да се разхлади, и притисна телефонната слушалка с рамото си.
— Тони е — каза тя на съпруга си без никакви предисловия. — Той е първият в списъка ми с хора, които имат достъп до системата.
— Какво за него?
Лиз долови тревога в гласа му; знаеше, че говори прекалено бързо, но не можа да се овладее.
— Няма го в банката.
— Е, и?
— Знаеш ли как го наричат на две-пет? Петелът. Защото идва преди всички. Сега е девет и половина, Лу!
— Лиз, смятам да ти кажа нещо и не искам да наранявам чувствата ти, но когато се развълнуваш или си нервна, започваш да говориш с недомлъвки, както правиш и в момента, а това ме кара да се развълнувам и да се изнервя също като теб. Затова, моля те, млъкни за секунда, успокой се и после ми кажи за какво става въпрос.