Не след дълго паркира микробуса на Болд на запазеното за нея място в подземния гараж на банката. Изгаси двигателя и се помъчи да успокои пулса си. На излизане от колата я стресна звънът на телефона й и тя започна да го търси трескаво, за да отговори на повикването.
Докато държеше с лявата ръка дамската си чанта, а с дясната ровеше съсредоточено в джоба, където би трябвало да е телефонът, нечия длан запуши устата й и Лиз залитна назад, но така и не свари да извика. „Посред бял ден“ — беше първата мисъл, която мина през главата й. Гаражът сивееше под мъждивата светлина на луминесцентните лампи. Преди паникьосаният й мозък да регистрира нещо друго, освен че навън още е ден, някой я издърпа през плъзгащата се врата във вътрешността на микробуса, надяна торба на главата й и я привърза с помощта на широка лента към облегалката на седалката, като едновременно с това натъпка края на торбата в устата й. Тя чу дрънченето на ключовете й, съпроводено от характерния шум от изсипването на дамската й чанта. Чу и звъненето на клетъчния телефон, както и познатото предупредително бръмчене за заключване на предпазния й колан, но двигателят на колата остана все така безмълвен.
Междувременно ръцете й бяха грубо извити назад и завързани заедно зад облегалката, без китките й да се докосват. Всичко това се случи за не повече от десет-петнайсет секунди.
Когато някой махна лентата, която притискаше торбата към очите й, Лиз вече беше започнала да губи съзнание. Тя долови звук, сякаш някой отваряше жабката, последван от друг познат звук, който не можа да определи. Започна да се мята, опитвайки се да освободи главата си. Първоначалният й страх беше да не я изнасилят — нападателите й бяха мъже, а тя — жена. Беше обездвижена и ръцете й бяха завързани. Помъчи се да помръдне краката си и разбра, че те също са вързани. Но да я изнасилят седнала? На седалката? Когато изрязаха дупка на торбата пред едното й око и тя видя, че предната седалка на микробуса е празна, се стегна, защото си помисли, че ще я опипват или измъчват сексуално. Вместо това една космата китка закри временно гледката пред окото й и изряза отвор и пред другото й око. После чу метално изщракване и веднага се сети за инструмента на Ледърман21, който бе подарила на Лу преди няколко години на една Коледа и който той така и нито веднъж не използва.
Ще ме накълцат, ще ме обезобразят. Тази мисъл я накара да обезумее. Най-много от всичко я плашеше мисълта да умре от огън, удавяне или обезобразяване. Дори възможността да я блъсне влак или камион не я ужасяваше толкова много.
Някой затвори вратата на микробуса и във вътрешността му се възцари тишина. После се разнесе тихо бръмчене. Лиз започна да прави неуспешни опити да освободи ръцете си, докато не я обзе пълно изтощение. Бръмченето се чуваше от видеото, разположено в конзолата между предните седалки, в което, изглежда, някой беше пъхнал касета. Разбра го, защото малкият, плосък телевизионен екран, прикрепен към тавана на микробуса с панти, светна в синьо и на него се появи ярка бяла стрелка, сочеща надясно.
Когато първият от отвратителните образи изпълни малкия екран, Лиз реши, че това е някаква перверзна, извратена шега — бяха я завързали, за да я накарат да гледа порнографски филм. И отново я обзе ужас при мисълта, че някой седи на седалката зад нея, гледа филма и размишлява какво по-напред да й стори.
Но после голата жена, застанала на четири крака и обърната с гръб към камерата, се завъртя бавно и зад нея се видяха гърдите и раменете на някакъв мъж. Изведнъж обстановката във филма й се стори ужасно позната — дървени греди, лампа, часовник. Лиз остана без дъх и се задави с натъпканата в устата си торба и лентата, която й пречеше да я изплюе. Започна да крещи, но едва чуваше собствения си глас. Когато лицето на екрана се завъртя в профил, а после започна да се обръща в анфас срещу невидимия обектив на камерата, Лиз стисна очи. Но веднага ги отвори отново, подтиквана от любопитство. Голите гърди и рамене, толкова познати. Косата. Профилът на шията. Извивката на бедрата.
Нейното собствено лице.
Въпреки безбройните часове, прекарани в шофиране на този микробус, Лиз осъзна, че нито веднъж досега не бе сядала на задните му седалки. Във видеото обикновено се въртяха безобидни филми като „Питър Пан“ или „Магьосникът от Оз“ — нещо, което да ангажира вниманието на децата, когато попаднат в улично задръстване или по време на двучасовото им пътуване до вилата в планината. Съпругата на Болд извърна поглед, но откри, че замъглените й очи се връщат пак на малкия екран в пристъп на самоотвращение. В горния му десен ъгъл бяха изписани часът и датата на записа; дата, която искаше на всяка цена да бъде заличена от живота й.