Камерата, навярно скрита в килера на хижата, беше нагласена под такъв ъгъл, че предлагаше отличен изглед към леглото, на което Лиз с прическа, каквато никога повече нямаше да си направи, за да не я подсеща за това събитие, се завъртя за втори път с лице към обектива. Допирът на двете тела, безмълвните движения, запечатани на черно-бялата лента, свитите устни и разкривените лица, всичко това се сливаше в грозен, отблъскващ танц на плътта, който я изпълваше с унижение.
Ако някой погледнеше към паркирания в подземния гараж микробус, нямаше да види нищо друго, освен сините отблясъци от телевизионния екран, танцуващи по мокрото от сълзи лице на една жена, която не можеше да затвори устата си заради опънатата през нея сребриста лента. Тя се мяташе в отчаян опит да се освободи и микробусът се люшкаше, сякаш клатен от силен вятър. Вътре, върху изпъстрения с петна мокет на пода, се въргаляха една от любимите кукли на дъщеря й, книжка за оцветяване и пликче с натрошени бисквитки „Голдфиш“.
Лиз имаше чувството, че ще умре, докато гледаше с изумление сексуалните ласки на курвата от видеозаписа. Странно съвпадение. Дори рожденото петно от дясната страна на задника й изглеждаше досущ като нейното. Съпругът й го наричаше „моя малък марсианец“.
Сърцето й подсказваше, че няма начин тя да е жената, извършила всички тези неща, но очите й доказваха обратното. Освен съпруга и майка, тя беше грешница и курва.
Постепенно, докато се мъчеше да освободи китките си, Лиз започна да си дава сметка какъв ефект би могъл да окаже този видеозапис както върху собствената й кариера, така и върху тази на съпруга й. Върху живота им. И — което беше още по-важно — върху техните деца, ако записът някога станеше публично достояние. С какви очи щяха да ги гледат след това учителите и родителите на техните приятели? Какво щеше да е отношението на децата й към самата нея през остатъка от живота им! Тя се опита да си представи гибелните последствия, ако този запис някога попадне в ръцете на Филип, с датата на него, която доказваше, че е имала връзка с Дейвид Хейс по време на незаконното присвояване на парите. Щяха да последват статии в „Сиатъл Таймс“. Публикациите в интернет.
Клетъчният й телефон иззвъня от предната седалка, където го бяха изсипали от чантата й. С едно последно усилие Лиз скъса лентата и освободи ръцете си. И едва тогава забеляза, че единият й край е срязан, очевидно звуците, които бе чула точно преди да я затворят в микробуса, бяха от инструмента на Ледърман. Похитителите искаха да се освободи сама.
Махна лентата от устата си, свали торбата, блъсна екрана, за да го прибере към тавана, и се хвърли към телефона. Но падна на колене, защото глезените й все още бяха вързани.
— Помощ! — изкрещя тя, преди да осъзнае, че никой не трябва да вижда този видеозапис. Да й се притекат на помощ бе последното нещо, което искаше в момента.
Дълбок мъжки глас, който почти успя да прикрие силния си източноевропейски акцент, изрече в слушалката:
— Когато следващия път те помолим да направиш нещо, ще очакваме да го направиш сама, а не да изпращаш свой заместник. Съдействай ни и може да си последният човек, който някога ще види този видеозапис. Бъди готова да реагираш веднага щом те потърсим.
Връзката прекъсна.
Ако в този момент някой стоеше близо до микробуса и се ослушваше внимателно, освен воя на преминаващите отвън коли, щеше да чуе изпълненото с болка ридание, което се разнасяше от вътрешността му. Сърцераздирателният плач на една жена, разпъната между миналото и настоящето, обречена на самоненавист, около която се разпадаше всичко хубаво, всичко скъпо и свещено за нея. Една съсипана жена.
10.
Болд измърмори някакво извинение, смутен и дори унижен от факта, че Майлс не е бил взет от урока си по пиано и все още чака някой да го прибере. Както при всяко друго частно обучение, за да бъде допуснат сина му до следобедни уроци при концертния пианист Брус Лавин, се бе наложило да подадат молба, да представят две препоръки, да го запишат в списъка на чакащите и да платят значителна сума като капаро. Шест месеца по-късно Майлс най-накрая беше „поканен да се присъедини“.