— Няма да повярваш какви лайна видях! Бомби с размерите на цигарена кутия и джунджурийки в куфарчета, които могат да повредят всички компютри в една сграда. Последен писък в областта на техниката, серж. — Ла Моя продължаваше да се обръща към Лу със стария му чин. — Ако тези луди глави докопат дори половината от тези високотехнологични джаджи, ще си имаме големи проблеми.
— Дани Форман призова Бог да им е на помощ на враговете, ако ти си нашата защита.
— Правилно ти е казал. — Джон знаеше как да разсее опасенията на Болд. — Говори ми още за Форскин. — Той измисляше прякори на всички.
— Имам няколко проблема от лично естество — отвърна лейтенантът, благодарен на сламката, която му беше подал Ла Моя. — Можеш да ми помогнеш да разреша един от тях.
— Кажи.
Лу му обясни каква е ситуацията — че трябва да вземе Майлс, а е наложително Лиз да бъде открита. Премълча подробностите около сегашното положение на жена си и около случая, който разследваше, защото сержантът би трябвало вече да е научил повечето от тях. В наблюдението на ферибота бяха участвали прекалено много хора, за да не тръгнат приказки сред служителите на полицейското управление.
— Мога да изляза оттук в десет. Ще проверя всички горещи места, въпреки че нещо не мога да си представя г-жа Би в някой бар с папрат.
— Мислех си, че би могъл да започнеш с Дани Форман. Сигурно знаеш, че наскоро го изписаха от болницата. Измисли някакво извинение, че си се провалил в наблюдението на съпругата ми и се чудиш дали той не знае къде може да е в момента.
— Че съм се провалил. Това ще свърши работа. Добро прикритие.
Ла Моя имаше славата на човек, който никога не се проваля. Но репутацията му на груб играч щеше да накара Форман да му повярва. Самият Форман беше известен като Самотен рейнджър №1 и щеше да му влезе в положение.
Очевидно сериозно обезпокоен, този път сержантът попита без следа от ирония в гласа:
— Имаме ли големи основания да се тревожим, серж?
— Опасявам се, че Лиз е в беда. Първата им мишена, мъж на име Лароса, наш приятел и колега на Лиз от банката, получи сърдечен удар тази сутрин и сега е в интензивното отделение. Ето как стоят нещата според мен. Хейс се добира до банков сейф, в който вероятно е държал софтуера, с чиято помощ е скрил откраднатите пари. Софтуерът е даден на Лароса от хората, които сега контролират Хейс, защото Лароса има достъп до компютрите на банката. Лароса не успява да свърши работата и така името на Лиз отива на първо място в списъка им. Тя също има достъп до онези компютри. А сега е изчезнала.
— Изглежда, няма да е достатъчно просто да си побъбря с Форскин.
— Дани е поел този случай в свои ръце — или поне той така си мисли — и направо се е вманиачил в него. За него всичко е свързано по някакъв начин с Дарлин. Няма да се изненадам, ако е включил Лиз в някаква тайна операция, за която знае само той.
— Страхотно.
— Затова си мисля да започнем от него.
— Хубаво. — Ла Моя се поколеба, преди да попита за най-очевидното. — Ами ако няма нищо общо с изчезването на Лиз?
— Нека да заведа децата у дома. Да осигуря безопасността им. Ти провери Дани. После ще се тревожим за поредната фаза, ако има такава. — Болд наблегна на следващите си думи. — Постави го натясно, Джон. Не искаме да загубим ресурси и енергия, ако Дани крие нещо от нас.
— Двамата с Форскин сме си имали вземане-даване и преди, серж. Бъди спокоен.
Брус Лавин пресрещна Болд на тротоара, като влачеше Майлс след себе си. Щом хлапето се качи в колата и закопча предпазния си колан, пианистът заобиколи автомобила и се приближи до прозореца на лейтенанта. Лу се приготви да му четат конско — нещо, от което ни най-малко не се нуждаеше точно в този момент.
— Трябва да поговорим — изрече с напрегнат шепот Лавин, като подчерта с жестове необходимостта от това. Нисък на ръст, той имаше буйна, къдрава коса и пронизващ поглед. Думите му прозвучаха дрезгаво и накъсано като пращенето на евтино радио.
— Някакъв проблем ли има? — Болд се завъртя да погледне Майлс, така че момчето да усети колко е обезпокоен. Двамата с Лиз непрекъснато му обясняваха каква привилегия е да посещава тези уроци по пиано.
— Точно обратното — отговори все така шепнешком Лавин с дразнещия си глас. — Вашият син, лейтенант… вашето момче… е може би най-музикалното дете, на което някога съм преподавал, а, повярвайте ми, преподавал съм на много деца. Трябва да бъде подложен на тест, за да се определят музикалните и математическите му способности. Ако се окаже, че е толкова талантлив, колкото си мисля, за мен ще бъде чест да продължа да работя с него, но вие би трябвало да му намерите по-добри учители.