Лу усети как го обзема бащинска гордост. Дете феномен. Той беше забелязал подобни заложби и вкъщи и именно това го бе подтикнало да запише Майлс при Лавин. Убеден, че пианистът се кани да му се кара за безотговорността му като родител, лейтенантът се оказа напълно неподготвен за този обрат. Със свито гърло той изхриптя:
— Вие можете ли да организирате такъв тест?
— Разбира се.
— Ще трябва да поговоря с жена си. Скъпо ли ще струва?
— Ужасно. Като в „Джулиард“22 — пошегува се мъжът и на устните му разцъфна дяволита усмивка. — Някой ден Майлс може би ще се озове именно там.
— Още веднъж извинявайте за причиненото неудобство — каза му Болд. — Нещо не сме се доразбрали със съпругата.
Лавин го потупа по рамото — жест, който шокира Лу, защото изобщо не се връзваше с представата, която си бе изградил за учителя по пиано — помаха на момчето на задната седалка и се прибра отново в къщата.
Лейтенантът остана неподвижен, защото вълнението му едва сега започна да утихва, давайки си сметка, че това е един от онези моменти в живота му, които никога няма да забрави — едноминутен разговор през прозореца на колата… Пред него се бе разкрил един цял нов свят — свят, в който синът му се превърна в музикален магьосник.
Нямаше търпение да каже на Лиз.
Болд, Ла Моя, Боби Гейнис и Дафни Матюс провеждаха телефонни разговори, обикаляха улиците и разпитваха приятелите на Лиз чак до полунощ. Ла Моя докладва, че е говорил с Форман и Дани твърдял, че няма никаква представа къде е Лиз. „Но начинът, по който го каза, серж… Може и да не лъже, ала не звучеше и много убедително. Крие нещо.“ Лу имаше същото чувство за Форман, но не можеше да направи кой знае какво по въпроса. За да подаде официално оплакване, щеше да му е необходимо нещо повече от подозрения и лоши предчувствия.
Кухнята на лейтенанта играеше ролята на команден център, в който той се изявяваше едновременно като диспечер и като бавачка.
Съзнанието му реагираше спонтанно на отсъствието на Лиз със спомени за нея: как майстори лице от плодове и зеленчуци за децата — с резенчета от краставица за очи и с парченце от портокал за уста. Как кара Майлс и Сара на училище или на църква и всички се заливат от смях. Как се промъква игриво и същевременно предизвикателно в леглото. Жена, която се хвърляше с главата напред в живота, като понякога дори вредеше на собствената си популярност. Жена, която не знаеше какво е страх. Ракът, вярата й и научните й титли бяха доказателство за това. Нейното непоколебимо присъствие на духа го въодушевяваше като моряк, зарадван от попътен вятър. Неотдавна му беше заявила, че ако реши да се пенсионира като полицай и да се отдаде изцяло на пианото и композирането на джаз, тя ще подкрепи решението му, дори така стандартът им на живот да се понижи. Истински партньор, ето каква беше тя.
Между Матюс и Болд съществуваше връзка като между колеги, която една нощ беше прераснала в нещо повече. Споменът за тази нощ беляза трайно отношенията им. Сега Матюс, която от известно време живееше пробно с Ла Моя — според Лу на земята едва ли имаше двама по-различни души — бе отгърнала нова страница в тези отношения. Закачките и флиртуването останаха в миналото, което се струваше някак нередно на Болд. Той я смяташе за най-добрата си приятелка след Лиз — човек, на когото може да се довери безрезервно. Приятелството им все още съществуваше, но искрата помежду им сега мъждукаше, вместо да пламти.
Матюс се отби у тях, изчерпала идеите си къде да търси Лиз. Беше облечена в синьо непромокаемо яке, тесни дънки и измачкана бяла риза. Косата й беше влажна, но прическата й — все още непокътната. Очите й гледаха малко по-уморено от обичайното. Тя отказа да седне на стола, предложен й от Лу, и остана да стои на прага на кухнята. Лейтенантът осъзна, че това има нещо общо със сегашното състояние на приятелството им, подложено на изпитание от решението й да заживее с Ла Моя. Двамата с нея се познаваха прекалено добре.
Когато Дафни зададе ужасния си въпрос, Болд си помисли колко уместно е да го чуе именно от нейната уста. Само тя би могла да го попита подобно нещо.
— Провери ли при нейния лекар, в болницата?
— Продължавам да се надявам, че Форман знае къде е.
— Лу? Провери ли? Обади ли се там?