Болд му благодари, защото знаеше, че Бърни ще очаква да го стори. Мъжът бе направил всичко възможно да защити записа.
— Свалих от видеокасетата четири неясни отпечатъка и шест частични. Вкарах ги в автоматичната система за сравняване на отпечатъци в интернет — каза Лофгрийн — и ги сравних с тези на известни престъпници, осъждани или не. Никакви съвпадения.
Нарастващият оптимизъм на Болд се пръсна като сапунен мехур. Отчаяно се бе надявал някои от отпечатъците да се окажат на Дейвид Хейс — регистриран престъпник и бивш затворник. Разочарованието му беше огромно.
— Е, не мога да не си призная, че очаквах друг резултат.
— После ги вкарах в базата с данни на вашингтонските работещи лица. — Там фигурираха отпечатъците на всички инструктори на пълен работен ден, на учителите в държавните училища, на повечето лица, работещи в сферата на здравеопазването, на всички пожарникари, полицаи и политици, на техните брачни партньори, а в някои случаи и на техните деца. — И намерих две съответствия. След това пробвах и в базата данни на Щатската имиграционна и натурализационна служба, където попаднах на още едно съответствие на един от частичните отпечатъци, но трябва да те предупредя, че тази улика няма да мине в съда, ако смяташ да я използваш. Имаш ли молив?
Лейтенантът го увери, че вече си води записки — нещо, което Бърни обичаше да чува.
— Частичният отпечатък принадлежи на някой си Малина Алексеевич. Това впрочем е мъжко име — Малина. Проверих го два пъти. Но както вече ти споменах, брато, нема да можем да докажем, че е негов. — Като много други хора в управлението, Бърни също използваше жаргон, когато ситуацията го налагаше.
— В Щатската имиграционна и натурализационна служба има ли…
Бърни го прекъсна:
— Регистриран е като шофьор на „ГЕ Импортс“.
— Никога не съм ги чувал.
— Е, това е в компетенцията на твоя отдел, не на моя.
— А двата положителни резултата от базата с данни и вашингтонските работещи лица? — попита Лу. Той предполагаше, че някои от отпечатъците ще се окажат на Лиз, въпреки че тя твърдеше, че изобщо не е докосвала касетата. Ако отпечатъците й бяха по нея, щеше да й се наложи отново да дава обяснения — още един неудобен разговор между съпруг и съпруга. Колкото по-въвлечен се оказваше в този случай, толкова повече се влошаваше положението.
— Даниел Форман и Пол Гийзър.
Сега, докато си припомняше този разговор, потъналият в размисъл Болд едва не излезе с колата от шосето. Дани Форман и Пол Гийзър. Форман му беше ясен. Преди време касетата може да е попаднала в ръцете му. Но отпечатъците на един прокурор? Как биха могли да се появят? А и молбата, която получи от Дани да отиде в дървената хижа, където вероятно е било извършено престъпление. Ставаше все по-интересно.
Клетъчният му телефон кратко иззвъня — някой му беше изпратил SMS. Лейтенантът прочете съобщението, което премина през малкия екран, като вдигна телефона така, че да може да следи пътя.
„От: Б. Лофгрийн: Циг. пепел от Форман е идентифицирана
Марка: Пролетарские (Русия). Очаквай още инфо — БЛ“
Изобщо не се изненада, че Бърни работи до късно; той не обичаше да оставя днешната работа за утре. Лу предположи, че приятелят му се е развълнувал от откритието, че част от отпечатъците по касетата са на Дани, и е накарал екипа си да се заеме по спешност с уликите от къщата на Форман. Не го изненада и фактът, че Бърни е предпочел да му изпрати съобщение, вместо да му се обади. Лофгрийн сигурно си мислеше, че Лу е вкъщи със семейството си, а не искаше да го притеснява. Болд би могъл да прецени дали да прочете SMS-а веднага или по-късно. Лейтенантът бе сигурен, че когато отиде на работа сутринта, ще открие същото съобщение в електронната си поща, вероятно придружено от „допълнителната“ информация, обещана му от Бърни. Онова, което Лофгрийн нямаше търпение да му посочи и което Лу би трябвало да прочете между редовете, бе връзката между един руснак с временни имиграционни документи, чиито частични отпечатъци намираха върху касетата, и откритата до измъчвания Форман пепел от руска цигара. Парчетата от пъзела започваха да се нареждат по местата си и Болд се почувства въодушевен и изпълнен с енергия. Руснакът изглеждаше обещаваща за проследяване диря. Трябваше да го разпита и разучи отблизо, независимо че уликата бе косвена. Но в момента най-много го тормозеше ролята на Форман — като жертва на престъпление, като полицай, държал въпросната касета, и като човека, призовал го в тази мъглива, мрачна вечер. Паяжината на подозрението започна да се заплита. Болд трябваше да прецени какво да довери на Форман и какво не, колко да проучи и колко да остави настрана. Нареждането на пъзела беше едно. Картината, която се образуваше от него, историята, която разказваше — съвсем друго.