Лу навлезе в гъстата гора, сред която се намираше хижата. Малко по-късно паркира до чисто новата ескалада на Форман, като се чудеше как е възможно някой да похарчи толкова много пари за един луксозен автомобил. Видя, че в хижата има някой, и предположи, че е Дани, но въпреки че колата му беше тук, реши да не предприема излишни рискове. В този случай имаше твърде много изтръгнати нокти, за да действа непредпазливо. А и около Форман и Гийзър съществуваха доста въпросителни.
Лейтенантът стигна до края на гората и тръгна да заобикаля хижата с разтуптяно сърце и пищящи уши. По някое време спря, за да се ослуша и да огледа обстановката.
Задният двор беше малък. Висока до глезените трева и бурени се простираха до площадка от лят бетон, на която се мъдреха ръждясала скара за барбекю и два разнебитени шезлонга. Над тях висеше износен плажен чадър, застопорен за бетона с купчина камъни и тухли. Метална тенекия с подпалки привлече за миг погледа на Болд. Бетонни стълби водеха до задната врата, която бе открехната. Без да сваля очи от вратата, той извади пистолета си, прекоси двора и я разтвори широко. После се прикри зад касата и извика:
— Дани?
— Влез вътре.
Гласът беше на Форман.
— Аз съм отзад — съобщи му Лу, който се страхуваше да не попадне в капан. Нека той да дойде при мен.
Форман пристъпи с небрежна крачка в кухнята. Имаше уморен вид. На дясната си ръка носеше ръкавица за еднократна употреба, а лявата му беше гола, защото два от пръстите му бяха дебело увити с бинт.
— Здрасти.
— Здрасти — повтори в отговор Болд и прибра пистолета си в кобура на колана.
Дани го преведе през малката кухня.
— Използвал е мястото като убежище. Хижата е собственост на негов приятел. Когато Лиз спомена за хижа, веднага се досетих, че има предвид тази. По време на кражбата на парите я държахме известно време под наблюдение.
Под наблюдение.
— Какво наблюдение, Дани?
— Тоест?
Лу не отговори. Форман протегна ръка като същинско конферансие, приканвайки по-младия мъж да влезе в съседната стая. Централното помещение на хижата беше изпръскано с кръв. Лейтенантът си сложи ръкавици, клекна и докосна една капка. Беше лепкава; не влажна, но не и суха. На не повече от четири часа.
— Пак същото — каза Болд, забелязвайки двата изтръгнати нокътя на пода до крака на един окървавен дървен стол, за който жертвата явно е била вързана. Изведнъж всичко му стана ясно. Не се опита да си представи престъплението, а го видя като зловещ черно-бял филм. На стола се мята мъж. Със запушена уста и превръзка на очите. Пред него стои друг мъж с клещи в ръка. Лейтенантът прогони образа от главата си и продължи с огледа.
— Не знам — обади се Форман. — Определено прилича на предишните случаи. Първо Хейс, после мен, а сега това. Има прилики. Но не знам… нещо тук не е наред. Двамата с Хейс са ни измъчвали почти безпристрастно. А случилото се в тази стая ми изглежда доста емоционално. Яростно. Мъчителят си е изпуснал нервите и е омазал всичко.
Лу огледа касапницата.
— Не знам. И в твоето мазе имаше кръв по пода. И по стените.
— Да, но погледни това място!
Лейтенантът си припомни заключението на екипа на Бърни Лофгрийн, че Форман вероятно е бил пребит с полиетиленова торба, пълна с мокър пясък — тази теория се основаваше на откритите на местопрестъплението улики. По някое време торбата се бе скъсала и бе пръснала окървавен пясък навсякъде. Той заобиколи внимателно стола и отиде да разгледа кървавите пръски по отсрещната стена. По тях нямаше пясък. Но пък Форман беше дошъл тук много преди него.
— Мисля, че човекът си има определен метод на действие — заключи Болд. — Рохипнол, изолирбанд, нокти. Явно е личният му криминален почерк. Разговарях по въпроса с Матюс и не стигнах много далеч. Този път мисля да опитам в отдела за организирани престъпления.
— Трябва да се запитаме — каза Дани — дали тази жертва… — подозирам, че става въпрос за Дейвид Хейс — е станала и си е тръгнала, или е била изнесена от тук в найлонов чувал, щото това, което не се връзва с оригиналния почерк, е липсата на тяло. И аз бях вързан за подобен стол, Лу, и ти казвам, че няма начин да се освободиш сам и да излезеш да се поразходиш.